Космосът се смята за празно място, но пространството около Земята набъбва с милиони парчета отломки в резултат от човешка дейност. Те обаче създават потенциални опасности. Повече от 100 трилиона отломки, по-малки от една хилядна от милиметъра (1 микрон), могат да обикалят земното кълбо.
Откъде идва космическият боклук?
С изстрелването на Съветския изкуствен спътник Спутник, 1957 г., човечеството започва своето пътешествие по пътя към звездите. Но въпреки че се завръща на Земята след три кратки месеца, той дава старта на серия от излитания в Космоса, които не само вдъхновяват хората по света, но също така, пълнят Космоса със значително количество инертен метал. Неактивни спътници, корпуси от космически ракети, отпадъчни частици, дори замръзнали водни облаци и малки парченца боя – всички те остават в орбитата, високо над Земната атмосфера. Когато едно парче се сблъска с друго, се образуват още повече отломки. Смята се, че над 21 000 парчета космически боклук, по-големи от 10 см, и половин милион парчета боклук между 1 см и 10 см обикалят планетата ни.
Има и милиони частици отломки, малки около 1 см. В ниската околоземна орбита обектите се движат с около 7 км/сек. При такава скорост малко парченце боя има същото силно въздействие като обект от 250 килограма, движещ се с 96 км/ч. Такова въздействие може да повреди фотоволтаични клетки или свръзки, но може и да създаде нови, потенциално застрашаващи отломки. Всъщност, по данни на НАСА, зърно с размер на кристалче сол, което удря космическа совалка, създава отломки в орбитата.
За 50 години основният източник на целия боклук идва от обекти, които са експлодирали случайно. Въпреки това през 2007 г. умишленото унищожаване на китайския метеорологичен спътник FY-1C създава поле от космически отломки. Две години по-късно нефункциониращ руски военен сателит удря действащия американски спътник Иридий над северен Сибир, хвърляйки още повече боклук в Космоса.
Превенция
Въпреки малкия размер на повечето обекти в Космоса, въоръжените сили на САЩ и на Русия са в състояние да проследят по-голямата част от създадената бъркотия. Обекти с големина около 10 см могат да бъдат засечени от Земята с радари или оптични телескопи. При подготовката за изстрелване в Космоса, контролираща комисия по мисията преглежда предвидената орбита за потенциални сблъсъци. Подобно, кораби като космическата совалка и Международната космическа станция могат да променят орбитите си, ако се приближи по-голям обект. Такива корекции в курса се извършват веднъж годишно. Но всичко, изпратено в Космоса, е изправено пред потенциални сблъсъци с по-малки, непроследими обекти, които могат да нанесат щети. Сателитите и космическите кораби са силно защитени. В специален център на НАСА за изследване на технологичните механизми за въздействие върху хиперсектори могат да бъдат изпробвани нови защитни материали чрез изстрелване на предмети с пистолет за леки газове, за да се симулират сблъсъците с космически боклуци.
Напоследък НАСА планира да реализира и съвместен проект за създаване на одеяло с площ около 10 квадратни метра, с което ще се събира космическият боклук. Това ще бъде осъществено с партньорство с компанията "Аероспейс корпорейшън", специализирана в разработката на свръхтънки космически апарати. Предполага се, че космическите "одеяла" ще са с дебелина, равна на половината от човешки косъм. Тя ще позволи да бъдат изведени в орбита няколко десетки или стотици събирачи на космически боклук. Всяко одеяло ще обгръща отломките и ще ги насочва към плътните слоеве на атмосферата, където ще изгаря заедно с тях. Всяко одеяло ще бъде оборудвано със слънчеви батерии и малък резервоар за гориво. Миниатюрен двигател ще насочва сондата към Земята, след като боклукът бъде фиксиран към повърхността.
Ultrathin "blanket" spacecraft could someday wrap up dangerous space junk for destruction https://t.co/CWVlvAJVdJ — NASA Concepts (@NASAIAC) 20 септември 2017 г.
Оглеждайте се за падащи предмети
Орбитата на Земята е разделена на три зони. Ниската околоземна орбита покрива пространството на 200-2000 км височина от земната повърхност. Атмосферата влияе на частиците космически боклук в тази зона, тъй като разрушава тяхната орбита и постепенно ги притегля обратно към Земята. Сателитите за телекомуникация и за метеорология се движат в геосинхронната земна орбита при над 36 000 км височина и могат да стоят там в продължение на милиони години. Колкото по-ниско е орбитата, толкова по-кратко обектът ще остане в Космоса, преди да се върне на Земята. Частици от космическия боклук непрекъснато падат от небето, но почти всичко, по-голямо от 10 см, оцелява под някаква форма. През последните пет десетилетия средно по едно парче отломка пада на Земята всеки ден. Повечето от отпадъците, които валят надолу, изгарят в атмосферата, преди да стигнат до повърхността. Тези, които оцеляват, често падат във вода, тъй като океаните съставляват приблизително 70% от земната повърхност. Според програмата на НАСА за отломки в орбита, няма потвърдени сериозни наранявания или материални щети от падащи отломки.
“Осиновители“ на атмосфера
През последните години различни космически организации работят по това да се намали количеството на боклука в Земната орбита чрез прилагане на по-добри проекти. Русия, Китай, Япония, Франция и Европейската космическа агенция също са обсъждали насоки за намаляване на потенциалните обекти, които се сблъскват в орбита.Почистването на отломките, които до момента съществуват, е съвсем различно предизвикателство. Определени полети до по-големи обекти могат да ги премахнат от орбитата, но с много високи финансови разходи. Други предложения включват използването на лазер, който да осигури тласкане на обектите по маршрута, така че да не ги поврежда.
