Снимка: Sven Gauditz

Крилата на калинката могат да предизвикат революция в дизайна на самолетите

Меките мембранни крила на калинката, които тя използва, когато лети, са четири пъти по-големи от нейното тяло. За да успее да ги прибере плътно под надкрилките си (познатите ни червени крила на черни точки), буболечката използва сгъваем механизъм, който изглежда сложен дори и за майсторите на оригами. То е като да сгънете две 6-метрови палатки в пластмасов калъф на гърба си с помощта на прътове, но без да използвате ръцете си.  

Крилата на калинките са изненадващо мощни за своята компактност – с тяхна помощ буболечките могат да летят със скорост 60 километра в час в продължение на 2 часа без прекъсване и да достигат височина, три пъти по-голяма от тази на  Емпайър Стейт Билдинг. Още по-впечатляващ е фактът, че процесът на сгъване и разгъване на крилата отнема по-малко от една десета от секундата.

Всичко това дава редица идеи за иновативен дизайн на широка гама от разгъващи се структури - от сателитни антени и микроскопични медицински инструменти до предмети за ежедневна употреба като чадъри и ветрила.

Японски учени правят редица полезни открития в областта, които се оказват изключително ценни и за инженерите. Те установяват, че именно калинките от всички бръмбари се справят най-добре с летенето, защото редуват кацане и излитане по много пъти на ден, което ги навежда на мисълта, че те разполагат с отлична система за трансформация.

Досега учените не са успели да разкрият тайната на крилата на калинките, тъй като надкрилките винаги крият какво се случва при процеса на сгъване. Ето защо, японски учени решават да използват седемточковата калинка, за да изследват този процес. Те отстраняват дясното твърдо крило на калинката и изграждат негово копие от прозрачна акрилна смола. С помощта на високоскоростна камера и 3D рентген мистерията е разкрита.

По вътрешната страна на крилото има релеф, който съответства точно на капилярите на летателното крило и действа като водач при сгъване на крилото. Освен това, от вътрешната страна на надкрилката има своеобразно "велкро" - участъци, покрити с миниатюрни косъмчета, които държат крилото сгънато. Аналогични участъци с "велкро" са разположени и в горната част на корема. По този начин свивайки и отпускайки коремчето си, калинката постига пълно сгъване на задните крила под твърдите надкрилки. Учените установили, че за разлика от оригамите калинките не сгъват крилата си под ъгъл, а ги усукват зигзагообразно, а това позволява да се избегне силното прегъване на капилярите и деформирането им.

Все още не е известно до какво ще доведат тези открития, но със сигурност са крачка към следващата иновация на инженерите по света. Учените смятат, че засега най-потенциално е приложението в дизайна на чадърите, който е останал непроменен близо 1000 години. Не на последно място, малката буболечка може да доведе и до огромни промени в аерокосмическото инженерство.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види