Не сме свикнали да поглеждаме на миловидните гризачи като на парче месо в чинията. Кулинарната история обаче показва съвсем друга тенденция. Заекът например отдавна е предпочитана храна особено от консуматорите на месо с ниско съдържание на холестерол. В Европа се изяждат по около 2 кг заешко на човек годишно, а в някои страни като Русия заешкото прави истински бум. Според прогнозите през периода 2018-2022 г. промишленото производство на зайци в Русия ще нарасне почти 6 пъти, достигайки през 2022 г. 17,9 хил. тона в кланично тегло. Това си е направо заешка инвазия! Но нека оставим зайците на страна, тяхната съдба е ясна. Предлагам да направим преглед на останалите гризачи, с които човек разнообразява своето меню.

Катерица

Преселена от Северна Америка през миналия век, сивата американска катерица е достигнала толкова висока популация във Великобритания, че навлиза в териториите на червената катерица. Новият нашественик лакомо унищожава хранителните й запаси. Това е причината горската комисия да предприеме ловуване на дребното животно, за да предпази от изчезване английския му роднина. А какво става с месото с убитите катерици – разбира се отива в тигана. В исторически план английската кухня познава и други случаи, когато катериче месо е било използвано в ястия. Още по време на Втората световна война и кризата след нея са били широко промотирани супа и пай от катерици. В днешно време не нуждата от хранителни запаси, а по-скоро любопитството провокира хората да опитат. Интересът към това месо вече е много голям и отстреляните катерици не се задържат дълго у ловците, а веднага биват изкупен от готвачи и ресторанти, които обогатяват менюто си с него. Преди повече от десет години уелската компания Patchwork Traditional Food Company пусна за продажба през интернет сайта си пастет от катериче месо и лешници. Какъв всъщност е вкусът на катеричето месо? Той да голяма степен зависи от диетата на съответната катерица, като в най-добрия случай има привкус на ядките, с които се е хранила. Други фенове на катеричето го оприличават на пилешкото. В САЩ живота на катериците също не е в безопасност. Ловът на катерици е незаконен на територията на щата Ню Йорк. Тъй като за някои магистрати те са "досадни" животинки, според закона за опазване на околната среда, могат да бъдат убивани по всяко време от собствениците на имота, чиято територия са нарушили.

Бобър

Годината е 590-та. Папа Грегор Първи официално забранява консумацията на месо от "топлокръвни животни" и с това списъкът със забрани за времето на Великия пост вече е окончателен. Тук обаче се отваря пролука в наредбата. Понеже рибата била позволена, с течението на времето немалко бозайници и птици официално били обявени за риби. По този начин те получили достъп до трапезата в дните преди Великден. Една от най-големите жертви на тази неправда се оказал симпатичният иначе - бобър. Църковният събор проведен в Констанц между 1414 и 1418 г. постановява, че бобърът, язовецът и видрата са позволени за консумация. Безспорно бобърът е гризач, но тъй като прекарва по-голямата част от времето си във вода, а и люспестата му опашка много наподобява на рибешката, по време на Великденския пост той бива причислен към вкусната графа "риби". Невежеството по отношение на този биологичен вид придобива още по-големи размери. Френският йезуит Шарльовоа през 1754 г. пише за бобъра: "Предвид опашката си, той е изцяло риба и в ролята си на такава е официално признат за риба от Медицинския факултет в Париж. Като допълнение към това Факултетът по теология реши, че месото му може да се консумира по време на Великия пост".

Така през вековете месото от бобър се превръща в любим деликатес по време на пости. В резултат от това броят на бобрите драстично намалява. Бобърът вече е защитен вид, което не пречи някои скъпи ресторанти да предлагат в менюто си задушени боброви опашки на баснословни цени.

Нутрия

Първият братовчед на бобъра – нутрията, отдавна е институция в кожарската индустрия. Цената на кожа от нутрия в някои случаи може да съперничи с тази на чинчилата и визона. Какво обаче да правят производителите на кожи с месото на убитите нутрии. Ами защо да не го пуснат в супермаркетите. Така все по-често в големите вериги от магазини в Западна Европа може да бъде видяно месо от нутрия. Е, нутрията прилича на голям плъх, но какво от това. За потребителите са по-важни експериментите в кухнята. В Аржентина, Бразилия, Чили, Уругвай, както и в доста европейски страни като Полша, Русия, Германия месото от нутрии се приема за деликатес. За да се консумира обаче е нужно да се спазят някои задължителни условия. Непосредствено след клането то трябва да се охлади и да се държи около 12-14 часа при температура 16-18 градуса. Това го прави нежно и сочно. От него почитателите на алтернативната кухня приготвят бифтек, котлети, рагу, шишчета, та дори и наденици. Лабораторните анализи сочат, че месото от нутрия е изключително диетично и полезно за хора с проблеми с кръвното и холестерола. Белтъчините в това месото са средно 16%, а на мазнините е едва 8,30.

Морски свинчета

Да, това са същите онези морски свинчета, които сме виждали в зоомагазините. Тяхната прародина е Латинска Америка. Например в Перу все още е запазена традицията всяка година да бъде честван деня на морското свинче. Тази традиция датира още от времето, когато инките са живели по тези земи. Цели тълпи се събират по улиците със своите морски свинчета, на които са ушили костюмчета за празника като се организират различни конкурси. Месото от морски свинчета в Андите се счита за деликатес. Този миролюбив гризач е част от менюто на местните хора в Боливия, Еквадор и Колумбия. Именно с цел консумация те биват и развъждани. За отглеждането им не се изисква много площ, а и се възпроизвеждат бързо - на всеки два месеца женската ражда средно 5 малки. Месото от морско свинче има високо съдържание на протеини и ниско - на холестерол и мазнини. Вкусът му наподобява заешкото и пилешкото месо. По улиците в перуанските градове можете да опитате един от типичните деликатеси - печено морско свинче. Според статистиката над 65 милиона от тези животни биват изяждани годишно. Като се замисля, май тези в зоомагазините са големи късметлии.