Когато на 50-годишна възраст Джон Фен започва работа в университета Йейл е малко възрастен за академичните стандарти. Бил е на 32 години, когато е публикувал първата си изследователска статия, цяло десетилетие след като е напуснал университета. На 35 години е първото му академично назначение в университета Принстън. Започва изследване по атомните и молекулярни лъчи, което продължава в Йейл, но въпреки усърдната му работа, не е бил ценен кадър за университета. Вероятно от факултета са си отдъхнали, когато се пенсионирал на 70-годишна възраст.

Но това не спряло интересът му. Три години по-късно той публикувал статия "Йонизация на електроспрея", в която обяснява как големите молекули протеин може да се измерват по-точно и по-бързо. Пробивът го води във Вирджинския университет, където усъвършенства първоначалната си идея и предлага на учените нов метод за измерване на рибозоми и вируси с невероятна точност, преобръщайки тогавашното разбиране за начина, по който функционират клетките. През 2002 година получава Нобелова награда за химия.

Историята е споделена от учения Алберт-Ласко Барабаси, който е проучвал въпроса с професионалната реализация. Въпрос, от който всеки се интересува на даден етап от живота си. Може би това е един от фундаменталните въпроси в историята на цивилизованото общество, но като че ли през последния век по-често се питаме – каква е тайната на успеха. Поп културата ни показва 15-годишни изпълнители и деца актьори, които издържат родителите си, но в същото време ни е добре известно, че има и известни личности, които също като преподавателя от Йейл, са пробили на доста по-късна възраст.

Алън Рикман е получил първата си филмова роля на 46 години, Рей Крок се присъединява към франчайза на Макдоналдс на 53 години, Джулия Чайлд издава първата си готварска книга на 50 години, а японският художник Хокусай казвал, че не е нарисувал нищо качествено преди 70-та си годишнина. Въздействието на уменията им е очевидно, но защо не са се прочули по-рано? Според Барабаси това може да се изчисли чрез формула.

Той и екипът му са на мнение, че има два фактора, които измерват успеха на професионалната реализация – оригиналността на идеята и способността да я превърнете в полезен продукт. Всеки нов проект започва с идея, независимо дали е творческо или бизнес начинание. Но според Барабаси подценяваме друг съществен момент, от който зависи успеха ни. Той го нарича Q-фактор или степента, до която сме развили вродените си заложби.

В непохватни ръце и най-великата идея ще се превърне в бутафория. И затова Q-факторът е важна част в човека при процеса на неговото развитие. Този фактор показва дали притежаваме нужните умения, за да осъществим идеята на практика, дали имаме знанията и опита, за да й придадем форма.

Формулата, с която може да предскажем вероятността за успех, е S = Qr. S e крайният резултат, успехът, r е изобретателността на идеята, а Q е равнището на уменията. С други думи, ако идеята е банална, но уменията са на високо ниво, ще разполагаме с качествено изпълнен, но безинтересен проект. Ако идеята е добра, но Q-факторът е слаб, на лице е фантастичен замисъл в много лошо изпълнение. А ако и двете степени са слаби, няма смисъл от смятане.

Ако вашият Q-фактор не резонира с вашата работа, много е вероятно да сте се привързали към грешната кариера. Причината на някои да им върви повече в професионално отношение от други е, че по-рано са разбрали кои са силните им качества и са работели упорито, за да ги усъвършенстват.

Има и трета категория хора, които цял живот не узнават в какво са наистина добри, за да го разгърнат. Странно е как взимаме едно грешно решение в младостта си, а след това цял живот се разкъсваме, за да паснем на тази грешка. Записваме неподходящо образование, започваме неподходяща работа и след това се обвиняваме, че сме посредствени в сфера, която не ни приляга.

Ето защо от първостепенно значение е дефинирането на заложбите, които притежаваме по природа. Интересите не са толкова значими, понеже са променлива величина и на 20 години може да харесвате едно, на 30 години - друго, а на 40 години - трето. Но средствата, с които изразявате мислите и емоциите си, начинът ви на действие, ролите, в които редовно влизате, описват най-правилната кариера за вас и могат сериозно да улеснят пътя ви към успеха.

Естествено, дори да имате заложбите на Моцарт, изобретенията ще са нищожни, ако липсва консистентна и усърдна работа. Успеете ли обаче да култивирате своя Q-фактор, ще са ви нужни само шанс и добра идея.

Това, което може да научим от хората, успели в зенита на живота си, е, че да започнеш отначало не е краят на света. Със сигурност ще е по-добре за емоционалното и физическото ви здраве, а може да ви донесе и повече пари.