Damnatio Memoriae или осъден на забрава

В римското общество наследството на предците представлявало неразделна част от семейната памет и формирало посоката за развитие на следващите поколения. Родословното дърво играело основна роля, а наследниците носели с чест неопетненото фамилно име.

Damnatio Memoriae, в буквален превод "осъждане на паметта", е посмъртно наказание, целящо да ликвидира репутацията и семейната чест на осъдения, като заличавало напълно жизнения му път, сякаш никога не е съществувал. За римляните това било едно от най-жестоките наказания. Така те "прочиствали" историята и оставяли само това, което смятали за достойно да бъде запомнено. Практически присъдата се състояла в абсолютното премахване на всякакви следи от съществуването на дадена личност: статуи, стенни и надгробни надписи, монети, споменавания в закони и летописи, семейни спомени. Целта била животът да продължи така, сякаш човекът никога не е съществувал, забранявали дори да се произнася името му.

Как се е случвало всичко това?   

На пръв поглед изглежда невъзможно да се заличат напълно всички свидетелства за съществуването на един човек, но за римляните това не бил проблем. Те си представяли историята като книга, чиито страници подлежали на редакция, трябвало да се помни само онова, което заслужавало да бъде запомнено, а което не заслужавало, потъвало в забвение.

Когато осъждали на забрава, цялото имущество се конфискувало и унищожавало, семейството се прогонвало от града, а в някои случаи избивало. Всичко, което осъденият е вършел приживе, се зачерквало, например: ако бил сенатор и имал гласуван закон, същият се анулирал. Damnatio Memoriae се прилагало предимно спрямо държавни престъпници — узурпатори на властта, участници в заговори, включително императори. След смъртта на император, Сенатът се събирал и решавал дали да бъде обожествен или заклеймен.

Тази практика, известна още в елинистическия свят, била въведена в Рим след смъртта на Юлий Цезар. Някои императори били наказвани с Damnatio Memoriae по единодушното настояване на народа, без официално решение на Сената, такъв бил случаят с Калигула и близките му роднини. Всъщност само трима императори били официално осъдените на Damnatio Memoriae: Домициан, Публий Септимий Гета и Maксимиан. Случвало се впоследствие присъдата на някои императори да бъде оспорвана, единствено Домициан остава в историята като нереабилитиран.

Други видове смърт

Mors Civilis или гражданска смърт, се състояла в пълната загуба на граждански права, човек преставал да съществува от правна гледна точка преди действителната си смърт, т.е. по закон той бил вече мъртъв или просто не съществувал.

Наред с Damnatio Memorae съществувало и Аbolitio Nominis, което забранявало фамилното име на осъден на смърт да бъде наследявано от децата му, а Rescissio Doctorum напълно унищожавало физическо наследство (материални блага, произведения на изкуството, писания и др.)

Само римляните ли са издавали тези крайни присъди?

Не. Те не били нито първите, нито последните. Известни са случаи в Древен Египет, като този на Хатшепсут – първата жена-фараон, управлявала страната 21 години в одеждите на мъж. Тя останала в историята с добрите си дела, но след смъртта й всички нейни изображения били заличени, като жена нямала право да бъде фараон.

Католическата църква също прибягвала до това наказание. В средата на Средновековието, папа Стефан VI, разпоредил наследството на папа Формоз Портуенски да бъде напълно изтрито, трупът му да бъде ексхумиран и решенията му като понтифик да бъдат анулирани. 

Не липсват примери и от недалечното минало: Йосиф Висарионович Сталин най-интензивно прилагал Damnatio Memorae. По време на политическите репресии и гонения в Съветския съюз, по изготвен от него списък, наред с политически и военни лидери, загубили неговото доверие, били унищожавани без следа учени, писатели, хора на изкуството, както и обикновени граждани, заподозрени в поставяне под съмнение управлението на Сталин, един от най-големите главорези в историята на човечеството. 

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види