През 19 в. територията на днешния бразилски щат Рио Гранде до Сул е необитаемо парче земя в южната част на страната. Заради това бразилските власти започват активна кампания за набиране на заселници от Европа.

Заселниците са необходими, защото в страната все още има много свободна земя, а робството е към края си, нуждата от работна ръка е по-силна от всякога. Поради тази причина бразилски държавни агенции изпращат свои представители на Стария континент, които да вербуват желаещи да се преместят в Южна Америка. Агентите започват търсенето от Германия, но скоро се преориентират към Испания, Италия и Португалия, заради сходствата в езика и религията на местните хора.

В Рио Гранде до Сур пристигат множество италиански селяни от Венето и Трентино, които са изкушени от възможността да притежават собствени ферми. Тези заселници обаче бързо откриват, че предложените им земи са покрити с гъсти тропически гори, документите за собствеността им още не са готови, а местният климат е повече от тежък.

Въпреки това италианците се залавят за работа и създават своя град Сиера Тауча, който става център на общността им. Те започват да развъждат животни, да развиват земеделие, но перспективите им се подобряват значително, когато се сдобиват със семена за лозя. Италианците добре знаят как да отглеждат лозя и как да произвеждат вино, което определя съдбата им.

Междувременно един от местните хора - Марко Валдуга предлага да се построи църква в чест на Дева Мария. Италианците започват строежа на Капела Носа Сеньора даш Невеш през 1904 г., но не успяват да го завършат. Причината е в тежката суша, която продължава повече от две години. Според легендата местните се обръщат за помощ към Дева Мария и скоро забелязват червени петна по камъните на недостроената църква. Тогава свещеникът на общността казва на паството си, че разбира божественото послание и то е да достроят църквата с вино.

Решението е повече от нестандартно, но селяните нямат друг избор - за хоросана им е необходима вода, а такава няма. Затова те смесват глината с вино и добавят стръкове жито за здравина. По този начин те успяват да завършат църквата през 1907 г.

100 години по-късно Капела Носа Сеньора даш Невеш е престроена, този път от професионалисти. Причината за това е, че хоросанът никога не е напълно изсъхнал и това създава опасност от падане на постройката.

В наши дни на една от стените на църквата могат да се видят мюръли, които разказват историята на църквата, а интериорът съдържа множество бъчви за вино. Всъщност самият олтар също включва две такива бурета. Капела Носа Сеньора даш Невеш вече няма религиозна функция и основно е използвана като туристическа дестинация, тъй като регионът е известен като Долината на винарните. Там има над 30 винарни, а целият щат произвежда над 90% от цялото винено производство на Бразилия.