Доколко САЩ могат наистина да се изтеглят от Близкия изток?
Джаксън Дийл, в. "Вашингтон пост"
Почти всеобщото презрение, с което бе посрещнато прибързаното и безразсъдно решение на президента Тръмп да изтегли американските сили от Сирия, и продължаващото оттогава объркване какви са реалните планове на администрацията, засенчиха едно съществено и по-важно развитие: засилването на двупартийната тенденция във Вашингтон да се върви към общо оттегляне от Близкия изток.
Никой, включително някои от главните помощници на Тръмп, не мисли, че той взе правилно решение внезапно да обяви 30-дневен график за изтегляне на 2000-те американски войници в Източна Сирия след телефонен разговор с президента на Турция. Но след като той хвърли миналия месец тази бомба, идеята за изтегляне от Сирия и за цялостно съкращаване на американското присъствие в района като цяло, получи немалка подкрепа, включително от някои изненадващи места.
"Правилно по същество" - това написа в коментар във "Вашингтон пост" за решението на Тръмп бившият американски посланик Робърт Форд, който преди време безпощадно разкритикува администрацията на Обама, че не е направила повече в Сирия. С него се съгласиха бившите служители от администрацията на Обама Джон Файнър и Робърт Мали, като казаха, че "по отношение на Сирия и Афганистан първоначалният инстинкт на Тръмп - да се прави повече с по-малко средства - беше правилен".
Може би най-изненадващата реакция бе статията в последния брой на сп. "Форин афеърс" на две жени - бившата служителка в Пентагона Мара Карлин, и Тамара Кофман Уитес, която при администрацията на Обама оглавяваше отдел в Държавния департамент, създаден за насърчаване на демократичните промени в Близкия изток. "Тези промени не могат да бъдат насочвани от САЩ без повече моркови и тояги, отколкото Вашингтон е готов да използва" - написаха те. "Изтеглянето... ще е мъчително и опасно за Близкия изток, но в сравнение с продължаването на сегашния курс - по-малко болезнено и опасно за САЩ."
Погледнато от гледната точка на периода преди десет години, когато войната срещу радикалния ислямски тероризъм, израелско-палестинският мирен процес и поощряването на демократичните промени в региона бяха принципно възприети като главни приоритети за САЩ, това е поразителна разлика. "Намираме се в момент, когато лидерите на двете партии за първи път изобщо призовават за съкращения и изтегляне от Близкия изток", каза Робърт Сатлоф - изпълнителен директор на вашингтонския Институт за близкоизточна политика.
Аргументите в полза на изтеглянето са понятни. След като многообещаващата Арабска пролет от 2011 г. се изроди в преврати и граждански войни, бедите в Близкия изток се задълбочиха до такава степен, че не се поддават на каквато и да било американска намеса, още повече, че стратегическото значение на региона като доставчик на петрол постоянно намалява. Египет е в плен на най-репресивната диктатура в най-новата си история, Башар Асад възстановява контрола си над съсипаната от война Сирия, Мохамед бин Салман в Саудитска Арабия се очертава като Саддам Хюсеин от началото на новото хилядолетие.
Израелците и палестинците са блокирани от добре окопали се лидери, от които може да се очаква да саботират всяка американска мирна инициатива. В същото време Ислямска държава и Ал Каида, макар и неокончателно елиминирани, изглеждат твърде слаби, че да заплашват САЩ на тяхна територия.
"В обозримото бъдеще", пишат Карлин и Уитес, "онези, които определят политиката, трябва да приемат, че Близкият изток вероятно ще остане затънал в парализираща безизходица и американските партньори там все по-малко ще се съобразяват с американските желания."
Всичко това звучи много убедително, докато не вземеш под внимание факта, че никой не вярва във възможността за нещо повече от частично американско изтегляне от региона. Огромните американски военновъздушни и военноморски бази в Персийския залив си остават там. Държавният секретар Майк Помпейо току-що подписа споразумение за разширяване на военновъздушната база "Ал Удейд" в Катар.
Самият Тръмп се похвали по време на неотдавнашното си посещение в Ирак, че намиращите се там над 5000 американски войници ще останат и могат да бъдат използвани за операции на други места, ако се наложи. Белият дом обмисля предложение да поддържа забранена за полети зона в Източна Сирия дори и след напускането на войските оттам. Нито администрацията, нито Конгресът подкрепят съкращаването на ежегодната военна помощ от 1,3 млрд. долара от американските данъкоплатци за Египет. А Тръмп направя няма търпение да продаде на Саудитска Арабия оръжия за 110 млрд. долара, които според него тя е поръчала.
Същите хора, които се обявяват за изтегляне от Сирия, казват, че повечето или цялото това американско присъствие е необходимо, за да се поддържа преминаването на петрол през Персийския залив, за да се попречи на терористите да наберат достатъчно сили за удари (на американска територия) и за париране на амбициите на Иран да стане новият хегемон в региона. И ако някой от тези приоритети се окаже застрашен, или ако хаосът в региона заплаши да надхвърли границите му, американските войски ще се върнат.
Карлин и Уитес смятат, че САЩ са затънали в "чистилището на Близкия изток" и са твърде слаби да променят региона към по-добро, но все още са твърде ангажирани тук, за да обърнат внимание на по-належащи приоритети. Те твърдят, че най-добрият начин да се излезе от тази ситуация е да обуздаем нашите амбиции. Но изглежда много по-вероятно е стъпки като изтеглянето от Сирия само да задълбочат още повече дилемата, която те описват, и да засилят хаоса до степен, при която Тръмп, или негов наследник, ще се окаже принуден отново да се намеси там.