През август 1911 г. една картина е открадната от френския Лувър и това се превръща в медийната сензация на годината.

До този момент произведението "Мона Лиза" на италианския художник Леонардо да Винчи изобщо не е сред най-ценните експонати на музея. Всъщност, картината е известна основно на тесен кръг от френски интелектуалци. Въпреки това медиите раздухват случая и името на творбата става известно из цялата страна, а търсенето й е наистина епично.

Като цяло може да се каже, че в началото на 20 в. не е особено трудно да се открадне каквото и да е от Лувъра. В неработните дни охраната е намалена и не особено бдителна, а нито една от безценните картини в музея не е закрепена с болтове към стените. Престъплението не е изненада, защото месеци преди това един френски журналист умишлено прекарва цяла нощ в музея, без да бъде открит от охранителите.

След кражбата на "Мона Лиза" цялата администрация на музея е уволнена, френската полиция е вдигната на крак, всички граници са затворени, а автомобилите, корабите и влаковете напускащи Франция са щателно проверявани. В този момент престъплението придобива национален характер, защото историята е подхваната от медиите, а изданието Paris-Journal  дори предлага 50 хил. франка на онзи, който върне картината.

Истерията около кражбата е толкова голяма, че полицията впряга целия си ресурс в разкриването на престъплението. Заподозрените са мнозина, но полицаите попадат на гореща следа, която ги отвежда към младия художник Пабло Пикасо. Версиите за това как Пикасо привлича вниманието на полицията са различни.

По това време той вече се прочува из Париж със своя талант, както и с бохемската си компания, която е известна като "Бандата на Пикасо". Сред тези артисти-ексцентрици е поетът и писател Гийом Аполинер, чийто бивш секретар е белгиецът Оньоре-Жозеф Гери Пиере. Пиере е изкушен от наградата, въпреки че не е крадецът, и отива в редакцията на Paris-Journal, където казва на журналистите, че той е крал от Лувъра в миналото и е предал открадното на свои приятели.

През 1907 г. Пиере наистина успява да открадне две иберийски скулптури от 3 в. и 4 в. пр.Хр., които продава на Пикасо за по 50 франка всяка. Според други информации Пиере извършва още един грабеж - през 1911 г., когато  скрива откраднатото в кабинета на Аполинер.

Всичко това достига до полицаите, които решават, че е много вероятно хората, които са организирали първите кражби, да са замесени и в тази на "Мона Лиза'.

Пикасо и Аполинер не си помагат особено, когато решават да се отърват от статуите, преди да бъдат разкрити. Те ги слагат в куфари и отиват да ги хвърлят в Сена по средата на нощта, но така и не се решават да го направят. На следващия ден Аполинер занася произведенията на изкуството в редакцията на Paris-Journal, като настоява журналистите да запазят неговата анонимност. Това, разбира се, не се случва.

Аполинер е арестуван и в паниката си "топи" Пикасо пред полицаите. На следващия месец самият Пикасо е привикан за разпит, а когато вижда Аполинер, художникът отрича да го е виждал някога през живота си.

В другата версия на историята образът на Пиере изобщо не присъства, а полицията задържа именно Аполинер, защото той е известен в Париж със скандалното си поведение, както и с призивите Лувърът да бъде изгорен.

Все пак, нито Пикасо, нито Аполинер са съдени, а две години по-късно те са напълно оневинени, когато истинският крадец е разкрит - това е италианецът Винченцо Перуджа, който е работил в музея. Има слухове, че Перуджа всъщност изпълнява поръчка на аржентинския международен измамник Едуардо де Валфиерно. Целта на Валфиерно е кражбата да вдигне цената на "Мона Лиза", а след това на пазара за картини да бъдат пласирани нейни копия.

Винченцо Перуджа е арестуван през 1913 г., докато се опитва да продаде картината на арт галерия във Флоренция. Крадецът твърди, че е извършил престъплението, защото "Мона Лиза" е част от културното богатство на родната му Италия и трябва да бъде върната там. Перуджа прекарва няколко месеца в затвора и след това е освободен.