През последните десетилетия Новата година е един от най-обичаните празници в страни, които някога са били една голяма държава - СССР. И днес хората от различни поколения си припомнят усещането за магия, което придружава този празник в детството. Обикновените хора празнуваха Новата година по един огромен начин, опитвайки се да получат оскъдна храна и да приготвят сладки подаръци за деца. И как лидерите на Съветската земя празнуват този празник?

Нашата способност да отбелязваме празниците, годишнините и дори календарното време по адекватен начин са част от културата, която имаме. Ето защо това също е начин и възможност да бъде опозната светлата и сенчестата страна не само на личността, но и на епохата, която поставяме под лупа. Годините на установяване на съветския режим например центрират празнуването на настъпването на нова година като празник, който трябва да изличи традицията да се отбелязва Рождество Христово. Разбира се, това е стар колониален трик, който самото християнство ползва, когато реципира дати, събития и езически празници, за да наложи честването на светците и евангелските събития. Комунизмът обаче освен водка, сельодка, фойерверки и работнически ентусиазъм, ни предлага и странните персонални истории на своите ексцентрични и неизличими от печалната история диктатори.

За Владимир Ленин се знае, че когато бил малък, имал успехи в ученето - запазени са неговите бележници, в които по предмета "Закон Божий" имал отлични оценки, както и по всичко останало, с изключение на… логиката. За по-зрялата му възраст спомените са, че той отказва да празнува каквото и да е и когато и да е, защото е отдаден на революционните си проекти, които, за съжаление, в действителност, се оказват успешни от гледната точка на диктатора. За щастие, животът му носи бърза болест и ранна старост, и може би именно поради това в последните години, когато на практика е лишен от умствена и физическа пълноценност, макар и само на около петдесет години, Ленин започва да отбелязва края на годината и настъпването на новата, като позволява на децата от селата край неговата вила да го посетят. Вероятно детското страхопочитание и способност за възторг, както и надеждата, че може да предаде образа си на спомените на идните поколения, са били за Ленин последните катализатори на угасващия му живот. Ясно е, че марксизмо-ленинизмът не допуска да съществува Бог, а камо ли ние да празнуваме рождения Му ден, защото това е посегателство над новия социалистически ред. И ако Бог не е имал рожден ден в Съветския съюз, то Ленин и последващите диктатори са имали, и те са били отбелязвани с всенародни тържества, без грам страх, че можем да си говорим за идолопоклонство. Що се отнася до посещенията на децата в неговата вила - те не били посрещани особено щедро - в спомените е запазено, че за всяко от тях имало приготвено парченце захар.

Йосиф Сталин имал тежко детство - днес това звучи като клише, но едва ли има клишета в реалността, където се разиграват личните трагедии. Неговият баща бил пияница, който по време на целия си жизнен път пребивал почти до смърт съпругата си, както и сина си. В крайна сметка той умира убит и захвърлен в някаква канавка, след което майката на Сталин се грижи сама за него и общо взето посвещава всички останали свои дни на това да го наставлява и направи щастлив. До смъртта си тя е много разочарована от това, че той не става свещеник. И въпреки че благодарение на майка си и на пътя, към който тя го тласка, Сталин знае доста за религиозната обредност, новата съветска идеология го превръща в купонджия, който между стените на Кремъл организира пищни новогодишни тържества, на които едни от най-видните московски художници са били задължени да отразяват събитието и най-вече вожда на социалистическия строй. Въпреки пищните новогодишни тържества, в къшата на Сталин, а в последствие и в неговата вила - винаги има украсена елха. Все пак, както е логично да се досетим, на върха й е поставена червена звезда, а оправданието - че това е препратка към звездата на Кремъл. Днес, до колкото историята великодушно ни дава времето да преосмислим тази огромна епоха, можем само да предполагаме колко голямо е било противоречието у сина на вярваща християнка и баща-алкохолик и насилник. Жестокостта и вярата не са непостижими като едно цяло - особено що се отнася до социалистическите лидери.