Животът е странно нещо... Никога не знаеш предварително какво ще се случи. Нещата стават случайно, без да ги очакваш. И тази случайност променя всичко. В какво направление? И това не може да се предвиди.

Точно това се случва на героинята на Магда Сабо в романа "Вратата". Просто веднъж тя наема домашна прислужница. По необходимост. Главната героиня Магда, от чието лице се води повествованието, е писателка. Препоръчват й една забележителна жена, работлива и отговорна. Е, малко странна, но какво да се прави. Така в дома на писателката и нейния съпруг се появява възрастната вече Емеренц и работи съвестно у тях над двайсет години. Емеренц наистина се оказва доста странна жена, чийто живот преминава зад затворена врата. В буквалния смисъл на думата. Самата тя е готова да помогне на всички, но никому не позволява да прекрачи прага на нейния дом. Дори на близките си приятелки, дори на племенника си. Да не говорим за работодателката й, писателката. За работливата Емеренц професията на писателя е абсолютно безделие. Тя се подиграва и с религиозността на Магда, стъпила е здраво на земята. Но коя всъщност е Емеренц? Какви тайни крие зад затворената си винаги врата? И читателят, като Магда, иска да разбере това. И постепенно го разбира, към края на романа. Но не това е главното в книгата. Тя е за взаимоотношенията между хората, различните, неприличащи си хора. Да, всички ние сме различни, но човек не може да се изолира напълно от другите. И никаква врата не може да ни "огради" от живота.

Емеренц е сложен човек с тежка съдба, преживяла е и смъртта, и войната, и предателството. Но не е загубила човешкото, нищо, че го показва по свой си начин. Тя е един женски вариант на Алексис Зорбас. Емеренц е странна и потайна, но със собствена жизнена позиция и идеи. Има си своята истина.

Това е книга и за обичта, историята на обичта между две абсолютно различни жени с родствени души, за това как случайни хора попадат в нашия живот и ние се привързваме към тях толкова силно, колкото и силно те да се различават от нас. И отношенията между тези две жени никак не са прости. Те варират от гняв и разочарование, до трудното приемане на човека такъв, какъвто е, със странностите му, с грешките му дори. Това се постига трудно, с години, но важна е обичта.

Разкривайки натурата на героинята си Емеренц, авторката използва много препратки към древногръцките трагедии. Всъщност смъртта и животът в романа са тясно преплетени в изображенията на "нереалното" и "делничното", а Емеренц е съсредоточие и проводник на едното в другото. Тя е противоречива и неспокойна натура, опитваща се да търси къде е границата  – хем да е с хората, хем да не ги допуска зад собствената си врата. А когато се случва разбиването на тази врата и тя няма вече къде да се скрие, то покритото й с кърпа лице като демонстрация, че не иска да вижда никого, е последното й оръжие и то непременно ще гръмне. Вратата тук е метафора на живота и самоопределението. Зад нея Емеренц сигурно е друга, такава, каквато никога няма да я видим или пък ще я видим... И тази вечно затворена врата дава храна за най-невероятни подозрения. И както се разгръща напрегнатото психологическо действие на романа, така се пооткрива и тайната на нейния живот и характер. Вратата е като знак за отчуждение, за принудителна самота и може да бъде отворена само от доброжелателност, взаимна грижа и доверие.

"Вратата" е драматична, вълнуваща човешка книга, написана с изключителен интелигентен език.

"Вратата" е врата към всички нас. Да приемаме другите такива, каквито са, да не съдим повърхностно за тях, да се научим да ги разбираме и да прощаваме. Да не насилваме затворената врата, тя сама ще ни се отвори, когато всъщност го заслужим.