Да започна, да започна, но откъде да започна? Гладен съм, пие ми се кафе, кафето ми помага да мисля. Първо ще напиша една страница и след това ще се наградя с кафе. Кафе и едно кексче. Добре, първо ще опиша основните теми. Шоколадово кексче, ето това ми се яде.

Накратко това е обичайното ежедневие на един писател, а ако искате да задълбаете и да влезете в умовете им, вижте селекцията от филми, с която може да го направите.

"Адаптация"

Брилянтната лента от 2002 година под режисурата на Спайк Джоунс ни води в живота на сценариста Чарли Кауфман (Никълъс Кейдж), който трябва да напише динамична история по книгата "Крадецът на орхидеи". Проблемът обаче е, че книгата няма сюжет. Тя е сбор от наблюденията на журналистка от списание "Ню Йоркър" Сюзън Орлийн (Мерил Стрийп). Творбата й е вяла и равна, което е в разрез с разбиранията на Холивуд, а и с литературата, тъй като основното правило на фикцията е, че протагонистът трябва да се подчинява или на силна страст, или на силен страх.

За да адаптира новелата на Орлийн, Чарли решава да разкаже за целия процес на писане, без да осъзнава, че по този начин ще свали маските на всички герои около себе си, включително и на самата авторка. Филмът държи умът ви буден от началото до края и ви прави съпричастни с усилията на писателя. Чарли се опитва да създаде нещо оригинално и интелигентно, което да донесе и търговски успех, но докато описва темите, сбъдва най-големите си страхове.

"Не може да бъде"

Режисьорът Марк Форстър ни представя живота на Харолд Крик (Уил Феръл) – данъчен служител, в чието ежедневие липсват изненади. Харолд живее в стерилно организирана рутина – става по едно и също време, отброява до определено число, докато мие зъбите си, никога не закъснява или подранява. Всеки елемент от неговото ежедневие е добре планиран до една сутрин, когато чува женски глас в главата си. Жената описва действията му все едно пише книга. Харолд решава, че е полудял, но гласът е истински и е на авторката Карън Ейфел (Ема Томпсън), която не подозира, че измисленият й герой е реален.

Филмът е за сблъсъка между реалността и фантазията. От една страна е Карън, която агонизира в търсене на вдъхновение, а друга страна е Крик, който е създал безопасно убежище от непредвидимото. Увлечен по логиката, материята и математиката, Харолд осъзнава, че е пренебрегвал омагьосващия чар на сърдечните трепети. Отнема му време, за да разбере, че докато е опитвал да стъпи здраво на земята, е пропуснал радостта на живота.

"Хемингуей и Гелхорн"

Филмът разказва за една от вечните любовни истории – между писателя Ърнест Хемингуей (Клайв Оуен) и журналистката Марта Гелхорн (Никол Кидман). Двойката е имала доста интензивни взаимоотношения и докато са отразявали историята на своето време, се опитвали да открият златната среда между тежките си характери. Режисьорът на продукцията Филип Кауфман ни показва двама души, затиснати между ясните си убеждения и силната воля.

Филмът описва Хемингуей като наставник на Гелхорн. Той й помага да открие авторския си почерк като журналист и военен кореспондент, докато я дразни и флиртува с нея. Но въпреки че Гелхорн трябва да изиграе второстепенна роля, тя се превръща в разказвач, който обяснява какво се случва с Хемингуей. С анализите си осъзнава, че не е звезда на собствения си живот, а патерица на един талант.

"Великият Гетсби"

Интерпретацията на Баз Лурман по едноименната класика на Франсис Скот Фитцджералд ни посочва основните умения за всеки писател – да наблюдава и да разказва история. Ролята на очевидеца Ник (Тоби Магуайър) е да следи любовната афера на Джей Гетсби (Леонардо ди Каприо) и Дейзи Бюканан (Кери Мълиган) и да я увековечи на хартия.

Филмът от 2013 година има някои гафове откъм вкус и мащаб, така че не очаквайте да попиете от оригиналната стилистика на Фитцджералд. Но ще ви разходи из лудите купони в началото на 20 век и ще ви представи разказ от гледната точка на писател.

"Полунощ в Париж"

С този филм Уди Алън демонстрира най-добрата си форма, каквато я познаваме от "Вики и Кристина Барселона", "Мач Пойнт" и "Да разнищим Хари". Гениалният ум на Уди ни отвежда в Париж – притегателен център за творците както в миналото, така и сега. Историята на "Полунощ в Париж" се базира на фентъзи-носталгията и мечтата на един писател да се срещне с идолите си. Всеки новелист умира да чуе мнението на Хемингуей и Фитцджералд за прозата си.

Но тази мисъл не минава през ума на холивудския сценарист Джил Пендър (Оуен Уилсън), когато пристига във френската столица заедно с годеницата си Инес (Рейчъл Макадамс). Разочарован от претенциозното тълкуване на изкуството, една вечер на Джил получава шанса да се разходи из идеализирания бохемски Париж от въображението си. Филмът лъкатуши между миналото и настоящето с характерното остроумие на Уди Алън, за да покаже, че всеки отрязък от време заслужава да бъде описан.