Как да пишем хайку?

Какво ни е нужно да напишем едно добро хайку? Със сигурност са ни необходими талант и познания за спецификата на този поетичен жанр, имащ милиони почитатели от цял свят. И ако първото условие е дар свише, то второто всеки любознателен читател може да овладее. "Основи на хайку" ни дава точно това - познания за хайку, които са ни необходими както за четенето, така и за писането му.

Книгата се появява точно навреме, защото такава творба в българското литературно пространство липсваше. Тя е уникална с това, че на един достъпен за широката публика език, разкрива тайни от едни от най-големите майстори на хайку. Книгата ще бъде представяна като част от Софийския международен фестивал на 16 декември в мраморно фоайе на НДК от 13 часа, а ние уловихме преди това нейния съставител Владислав Христов.

Защо беше важно за теб да създадеш този учебник по хайку?

Беше му дошло времето. Просто нямаше адекватна книга на български език, която да въведе изкушените четящи и пишещи хора в този жанр. Интересът към хайку е голям, но когато липсва добро познаване на материята, качеството на текстовете девалвира. Не е нужно всяко написано тристишие да бъде наречено хайку. Има доста клишета, които все още битуват, като например, че хайку трябва да ни пресъздава някаква красива природна картина пълна с падащи листенца и т.н.. Не, смисълът на хайку не е търсенето на самоцелна красота, с която да грабнем читателите. Хайку е път на автора, това са всички ежедневни съпътстващи го неща, те нямат категория – красиви, грозни, добри, лоши. Те са такива, каквито са. Пишещият пресъздава в текст тези наглед дребни и несъществени мигове, като влага в тях много повече от първосигналния пласт на разчитане. Затова сполучиливите хайку всъщност са кодове, които могат да съдържат милиони значения. Книгата "Основи на хайку" ни учи първо да четем хайку, и едва след това, ако се осмелим - да пишем. Едното без другото няма как да се случи.

Какво включват основите на хайку?

Книгата е разделена на две части. В първата са т.н. "Уроци по хайку" на Джейн Рейкхълд, известна още с прозвището Баба Джейн. Тя почина на преклонна възраст, но нейните уроци продължават да имат голяма популярност в целия англоезичен свят. Написани са на много достъпен и приятелски език, и дават ценни съвети и практически знания за материята. Втората част се нарича "Що е хайку?" и е на руснака Алексей Андреев, тя е по-теоретична и ни разкрива историята и развитието на този жанр от създаването му до наши дни. Двете части се допълват много добре и правят от книгата едно завършено цяло.

Би ли извел три основни правила за истинско хайку?

Съвременното хайку е доста освободено от условности. Най-важното изискване е в текста да бъде уловен т.нар. хайку момент. Когато той присъства, текстът е спасен, когато го няма – нищо не може да се направи. Нужно е да почетем стотици, та дори и хиляди хайку, да разпознаваме безпогрешно този момент. Създадем ли веднъж око за него, после нещата при четене и писане са много по-лесни.

Какви са основните промени в този древен поетически жанр?

Основните промени ги прави в началото на 20. век един от последните големи японски майстори на хайку - Масаока Шики. Разбира се Шики си навлича гнева на традиционалистите, но пък реформите му остават в хайку историята завинаги. Те засягат главно всеизвестната формула при сричките по редове в текста, т.нар. 5-7-5, а така също и наличието на сезонна дума "киго". Най-просто казано - това е дума, която ни ориентира в кой сезон става действието в текста. Според Шики най-важен е хайку моментът, без него всички други правила изгубват смисъл. До голяма степен съм съгласен. Какво значение имат някакви срички или сезони, ако едно хайку е изсмукано от пръстите на автора и не носи никаква дълбочина.

С какво българите сме привлечени от хайку според теб?

Хайку привлича не само нас българите, то е начин на възприемане на заобикалящата ни реалност. Затова пишещи и четящи хайку хора има в цял свят. Хайку ни учи на наблюдателност, възпитава ни в добро отношение към всяко живо същество, така неусетно започваме ценим малките-големи моменти от живота ни, да осъзнаваме, че ние сме неделима част от природата. Нещо, което съвременният човек все по-често забравя.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види