"Удивителното пътешествие", Дамиен Хърст

Скандални скулптури или скандални реакции

Не всеки път тестът на времето е най-добрата проверка за стойността на нещо, особено било то изкуството, но в повечето случаи това се шири като клише главно поради факта, че историята изобилства с примери, в които на обществото са нужни години и дори десетилетия, за да оцени някой автор. Това от друга страна сякаш събужда интуицията на артистите, които, попаднали в подобна ситуация, сякаш се скриват в собствената си сянка и оставят времето да върши своето. Не всеки път обаче става въпрос за естетическа оценка от страна на обществото, понякога това е свързано с необходимостта да мине време, за да може да се оцени социалната значимост на някакъв вид изкуство и нуждата от провокация. Понякога последното не върви ръка за ръка с качествата на изкуството като стойностно, но е парадоксално, защото стойността идва именно от ролята на едно произведение да събуди дадени асоциации. И тъй като това звучи доста абстрактно, ето няколко примера:

Снимка: Fabianodp

Статуята, известна като "Бездомният Исус", се появи през 2013 г. Нейният създател - канадският скулптор Тимъти Шмалц (Тимъти Шмалц), създава фигура на скитник, легнал на пейка и увит в одеало и само от раните на краката му може да се направи асоциацията, че става въпрос за Иисус Христос.

Тази скулптура е излагана пред различни църкви - в Ирландия, Доминиканската република, Испания, САЩ и дори в Рим. Интересното е, че в различните места е предизвикала различни реакции, но със сигурност негативните такива са били по-голяма част. В един от случaите някой се обадил в полицията с оплакване за това богохулство, други хора пък се обръщали към храма, пред който статуята се поставя, споделяйки, че не желаят да я гледат, защото ги плаши. Едновременно с това възмущението идвало и от стриктно догматичните християни, които твърдели, че е неприемливо изкуството да изобразява Христос като бездомник, защото това по никакъв начин не съответства на божествената природа на Божия Син.

Самият скулптур кръщава произведението си "Матей 25", което препраща към Евангелието от Матей, където в 40 стих се споменава, че ако е извършена милостиня на някой нуждаещ се, все едно е извършена за Христос. Ето как и догматичната бариера е премината, тъй като от една страна скулптурата изобразява Христос след разпятието, защото на краката му има рани, но о друга - тя всъщност показва събирателен образ на всички нуждаещи се, които, ако погледнем, трябва да видим именно като Бог.

Друга скулптура, предизвикала силни реакции след своето монтране, е "Удивителното пътешествие", която се появява скоро в Доха, Катар, и се състои от 14 големи бронзови фигури, всяка от които висока от 5 до 11 метра. Тази композиция изобразява развитието на плода от оплождането на една яйцеклетка до раждането на напълно оформеното новородено бебе. Авторът на тази творба е Дамиен Хърст, който не използва за пръв път тази тема в своите скулптури. Преди тази своя последна работа той създава 20-метрова статуя на бременна жена, както и редица реалистични картини, изобразяващи раждането на съпругата му.

Хърст започва своята работа по тази масивна композиция през 2005 г. и за първи път я представя на обществеността едва през 2013 г. Работата е била замислена в изпълнение на поръчка към медицинския център в Катар, но веднага след като скулптурата е била инсталирана и видна за обществеността, в Катар, като мюсюлманска страна, където няма нито една статуя, изобразяваща голо тяло, това предизвиква истиснки скандал и се оказва, че очите на местните просто не могат да понесат да гледат това, заради което иначе са се отправили към болницата, а именно - бременността и раждането на дете.

Така напрактика обаче не се ли получава, че реакцията на едно общество спрямо дадена статуя като скандална, е сама по себе си е скандална, особено като се има предвид, че наричаме времето, в което живеем "модерно", което би следвало да означава достиженията ни не само в календарен, но и в морален план.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види