В началото на 80-те години на XIX век. в Берковица се състояло интересно съдебно дело. Казусът бил следният – куче, собственост на Михаил Първанов, убива 12 овце от стадото на Еленко Атанасов. Потърпевшият е подведен под съдебна отговорност, но вместо него, процесът се води срещу кучето му. Съдията отсъжда, че животното носи най-голямата вина и трябва да бъде убито. Освен това трябва да бъде платена глоба от 180 гроша, но не от собственика му Михаил Първанов, а от трети човек – Георги Пчелинджията, който, както можете да предположите от името му, се грижел за пчелина на Първанов, но бил натоварен и със задачата да надзирава и кучето му. Така Първанов, заможен жител на Берковица, се отървал безнаказано, а кучето му било убито.

Тази история нямаше да е толкова необичайна за нашите географски ширини, ако нямаше още една интересна подробност – името на съдията, който взима това меко казано странно решение. Това е не кой да е, а Иван Вазов – патриархът на българската литература, който в периода 1879-1880 г. е председател на Берковския окръжен съд. Така спокойно можем да кажем, че и ний сме дали нещо на света, що се касае до абсурда при съдебни процеси срещу животни. Но за да разберем къде сме точно в съревнованието с другите народи в тази странна дисциплина, нека видим кои са най-странните случаи, в които животни са се изправяли (макар и на четири крака) на подсъдимата скамейка.

Прасета

Работата с прасетата е там, че те ядат много, но и са всеядни – могат да се хранят както с растителна храна, така и с месо. В средновековието това често е водело до нападения от прасета срещу деца. През 1386 г. съд във френския град Фалез се видял принуден да осъди на смърт женско прасе, защото то нападнало и изяло дете. След като било признато за виновно, прасето било облечено в мъжки дрехи, въпреки че било женско, и било обесено на централния площад в града. Подобни инциденти се случвали често, а когато прасетата били арестувани и държани под стража в очакване на процеса и екзекуцията, те били хранени със същата храна като истинските затворници.

През 1379 г. отново във Франция, но този път в Бургундия, момче отново било изядено от прасета, докато се опитвало да нахрани стадото. Убийците му този път били три животни, но властите арестували цялото стадо и обвинили останалите прасета в съучастничество, защото "стадото оказало влияние при убийството, подтиквайки с грухтене и агресивни действия убийците и показало одобрение към извършваното от тях зверство". По-късно обаче "съучастниците" били помилвани от херцога на Бургундия, а тримата преки извършители били екзекутирани.

Петли

Това е може би един от най-странните случаи. Действието се развива в Базел, Швейцария, а процесът бил срещу петел. Ето и обвинението: "извършването на отвратителното и неестествено престъпление – снасянето на яйца". Петелът бил осъден по бързата процедура и бил изгорен на клада като еретик или по-скоро като вещица пред събралата се разгневена тълпа. След това екзекуторът разрязал птицата и намерил в нея още яйца.

Жестокостта, с която жителите на Базел се отнесли с птицата, се дължала до голяма степен на едно средновековно вярване. То е свързано с митологичното създание василиск. Според древногръцката легенда, пренесена по-късно и в християнските суеверия, василискът бил кръстоска между влечуго или птица, най-често петел. Смятало се, че той може да се появи на бял свят само от яйце, снесено от петел, който е бил "оплоден" от жаба или змия.

Вълци

През 1685 г. в Ансбах, Германия, един вълк започнал да напада местни стада. Случило се така, че животното убило жена и дете, които се опитали да защитят добитъка си. Била направена хайка и след големи трудности хищникът бил убит. Историята обаче не приключва дотук, защото хората от Ансбах решили, че вълкът всъщност е върколак, в който се е вселил духът на наскоро починал техен съгражданин. Затова те върнали трупа на животното в града, покрили го с тънък плат с телесен цвят и го обелки го в човешки дрехи. Сложи му и перука и изкуствена брада, а накрая му отрязали муцуната и на нейно място сложили маска с човешко лице. Така предрешен вълкът бил изправен пред съда, осъден на смърт и обесен на градския площад.

Крави

Котън Матър е един от най-известните американски пуритани и пилигрими. Написал е над 450 книги, памфлети и научни съчинения на всевъзможни теми – от естествени науки до теологични въпроси и практики. Днес е известен и с това, че е бил поддръжник на процесите срещу салемските вещици и че е син на Инкрас Матър – един от основателите на Харвардския университет.

В една от своите хроники Котън Матър пише за случая на някой си мистър Потър. Той бил член на Пуританската църква в продължение на 20 години и всички го определяли като "скромен и богобоязлив човек, усърден в молитвите и фанатично отдаден на това да се бори с греховете на другите". Оказва, че при справянето със собствените грехове Потър не бил толкова усърден, защото за огромно негово съжаление се случило така, че 6 юни 1662 г. в град Ню Хевън той бил осъден за скотоложство и бил публично обесен.

Скотоложството е нещо, което днес наричаме зоофилия, и по-всичко изглежда, че съпругата на мистър Потър била наясно с неговите нездрави влечения. Всичко започнало с кучето, после интересите му се пренесли към една крава, две юници, три овце и две прасета. Всички животни с изключение на кучето, което умряло по-рано, били екзекутирани заедно с Потър, по обвинения в същото престъпление, след като те са били, така да се каже, действаща страна в случилото се.

Магарета и мулета

В един особено жесток инцидент, случил се през 1565 г. в Монпелие, Франция, муле било осъдено и убито по зверски начин. То било обвинено в лошотия, а когато се опитали да го хванат, ритнало един от стражарите. Осъдили го на смърт чрез изгаряне, а преди да го хвърлят в огъня, отрязали крака, с който то нанесло въпросния ритник.

В град Ванве, в близост до Париж, мъж на име Феро бил хванат да прави каквото не трябва с женско магаре. Той бил осъден и убит. Изненадващото в случая е, че магарицата също била съдена, но оправдана като жертва и върната на собствениците й, защото съдът счел, че случилото се било против волята й и тя нямала вина.

По време на процеса представител на местния манастир свидетелствал и под клетва заявил, че познава магарицата и се застъпва за нея. Според него "тя винаги се държала послушно, не правела бели нито вкъщи, нито когато излизала навън, и никога не би участвала в греховни и престъпни дейности по своя воля."

Котки

В исторически план котките са може би са най-онеправданите животни в Европа и срещу тях са извършвани какви ли не жестокости. Измежду всички обаче най-много изпъква Голямото клане на котки от 1730 г., случило се в Париж.

В центъра на историята е чиракът на един печатар. Преди настъпването на индустриалната революция работата в печатниците била изключително тежка, а условията на труд – нечовешки. Тъй като броят на печатниците бил определен със закон, всички били собственост на богати хора, за които работили стотици чираци. Те буквално се трудили от светло до тъмно и били хранени с огризки.

Богатите собствени пък често имали котки, защото било модерно да си правят портрети с маслени бои и се считало за аристократичен жест на тях да има и котка. Животните били техни галеници и били хранени с чисто месо, което никой от чираците не можел да си позволи. Тъй като никой от работниците не можел и да се оплаче или да въстане срещу господарите си, гневът се насочил към котките. В предводител на чистката се превърнал чиракът Никола Конта, който започнал да преследва котките на собствениците, да им чупи гръбначните стълбове с железен прът, да ги одира и да вади контите им, а след това да ги оставя пред вратите на господарските къщи, за да им се подиграва. Примерът му бил последван и от други недоволни чираци и скоро Париж се превърнал в много опасно място за котешкия вид. Жертви ставали всички котки, независимо на кого са и дали изобщо имат стопани. Така Голямото клане от 1730 г. отнело стотици котешки животни.