Викингите са имали всички необходими качества, за да бъдат първите европейци, които са преплавали океана и са опитали да колонизират Америка. Те са били едновременно смели в търсенето на земя и препитание и много опитни както в боя, така и в морското дело, което им дава огромно преимущество пред съвременниците им. 

Със забележително упорство мъже, жени и деца от Скандинавия се разселват из цяла Европа между 6-11 в., а когато континентът не им стига, те се насочват на запад през океана. Мащабната колонизация е предвождана от членовете на семейство от хора с тежък характер. Торвалд бяга със семейството си от днешна Норвегия, защото убива човек. Той се укрива в Исландия, а години по-късно синът му Ерик Червения е прогонен от острова, също за убийство. Червеният няма какво да губи и потегля на запад, като открива и заселва Гренландия. Подобно на древна сага стигаме до неговия син.

Лейф Ериксон повежда експедиция още по на запад и през през 998 г. сл. Хр. неговите викинги откриват три различни местности в Америка, които наричат Винланд. Хелуанд и Маркланд. Скандинавците бързо разбират колко богата на ресурси е земята, която са открили, както и колко трудно е да я завладеят.

Лейф се връща в Гренландия и разказва за видяното, а неговият брат Торвалд поема щафетата още на следващата година. Той и неговите хора прекарват една зима в лагера на Лейф в Америка, а на следващото лято Торвалд става един от първите европейци, загубили живота си в Новия свят. Викингите нападат неколцина местни, след което индианците им отмъщават и Торвалд е убит в последвалата битка.

През 1009 г. Торфин Карлсефни повежда още една експедиция от три кораба с 160 мъже и жени към американските брегове. Скандинавците изкарват трудна зима, но оцеляват и дори започват търговия с местните, но според легендата викингите имат бик, който изскача от гората и погва уплашените индианци. Така пламва война, в която европейците нямат шанс и се оттеглят обратно в Гренландия.

Всичката информация дотук е изцяло по древните скандинавските саги. Векове наред скандинавските народи съхраняват културата си като предават тези легенди от уста на уста. Това е причината дълго време учените да не приемат сагите като източник на историческа информация. Първите саги, записани на хартия, са от 13 в., а за първи път предположението, че приключенията от сагите представляват исторически събития, е направено едва през 19 в. от датския антиквар Карл Кристиян Рафн.

Легендите от древните саги обаче оживяват през 1960 г., когато Хелге и Ане Ингстад откриват останки от скандинавско селище в северния край на Нюфаундленд.

Разкопките в L’Anse aux Meadows недвусмислено доказват, че викингите са живели на това място някъде 990-1030 г. сл. Хр. Постройките там са строени по исландски обичай - с покрив от пръст и трева и големи колони, които да го поддържат отвътре, а селището е било обитавано от между 80-100 души. В наши дни L’Anse aux Meadows е под опеката на Parks Canada, които организират реставрацията на мястото и то изглежда повече от добре почти 1000 години по късно.

Едно от най-големите предизвикателства за учените към момента е да открият доказателства за други викингски селища в Америка и по-точно за Земята на гроздето - Винланд, която описва Лейф Ериксон. Тази идея е свързана отново със сагите - в тях се споменава неговият лагер на име Хоп.

Според древните сказания на това място имало много грозде и сьомга, а местните плавали в канута от животинска кожа. С времето учените успяват да стеснят кръга от възможни локации до няколко - остров Принц Едуард, Нова Скотия, Мейн, Нова Англия или Ню Йорк. Проблемът е, че нито една от тези локации не отговаря на всички условия, описани в легендата.

Малък пробив идва през 2018 г., когато екип от учени успява да навърже парченцата от пъзела. Те използват за насоки отново древните саги, както и артефакти от L’Anse aux Meadows, за да локализират ново местоположение на селището Хоп. Новата версия е, че лагерът се е намирал в днешната канадска провинция Ню Брунсуик.  

Ню Брунсуик е на достъпен атлантически бряг, освен това е най-северната точка в Америка, където расте грозде. Местността е богата на сьомга, както в сказанията. Местните жители от племето Микмак от залива Мирамичи-Шальор пък са използвали канута от животинска кожа. Учените се ориентират и благодарение на изследване на дървен материал, намерен в L'Anse aux Meadows, който не е от Нюфаундленд, но пък се намира в Ню Брунсуик.

За съжаление, пробивът засега стига дотук, защото учените не знаят дали Хоп е едно селище или са няколко, които са сменяли местоположението си. Допълнително затруднение идва от липсата на открити досега предмети или останки от погребения в района на Ню Брунсуик.