Нищо не тръгва от човешкия род. От както свят светува човек имитира природата. Има отделни случаи обаче, в които се случва точно обратното. Оказва се, че както една голяма част от съвременните хора са зависими към употребата на различни химически субстанции, така и животните развиват подобни зависимости.

Учени от катедрата по биологични науки в Imperial College в Лондон, са установили, че пчелите имат слабост към определени растения, които обичайно съдържат пестициди. Афинитетът, проявяван от пчелите, е подобен на пристрастяването на пушачите към никотина в цигарите. Замърсеният с химикалите растителен нектар е потенциално опасен за пчелите и, за съжаление, изследователите откриват все по-големи количества у пчелните колонии.

Проучвания са се състояли от 10-дневни изпитателни периоди, предлагайки на 10 различни пчелни колонии достъп до чист захарен разтвор, както и до такъв, съдържащ неоникотиноиди. По време на опитите се оказало, че пчелите все повече предпочитат захарния сироп, "ароматизиран“ с пестициди, пред натуралния захарен сироп.

Ричард Гил, един от изследователите в екипа обяснява:

"Интересното е, че неоникотиноидите засягат нервните рецептори у насекомите по начин, подобен на засягането на рецепторите от никотина при бозайниците. Макар че неоникотиноидите са противоречиви, считам, че е по-разумно да се възползваме от сегашните познания и допълнителните проучвания, за да дадем насоки за по-отговорно използване на неоникотиноидите, вместо пълна забрана“.

По думите на друг учен Андрес Арсе, много от изследвания за неоникотиноидите се базират на хранене на пчелите изключително с пестициди, но де факто дивите пчели имат избор къде да се хранят. "Искахме да узнаем дали пчелите могат да открият пестицидите и да се научат да ги избягват, като се хранят с незамърсена храна. Сега трябва да проведем допълнителни проучвания, за да се опитаме да разберем механизма, по който те придобиват своето предпочитание“, твърди Арсе.

Международната научна общественост отдавна призовава за постоянна забрана от ЕС на неоникотиноидните пестициди, след като многократно беше установено, че те вредят на пчелите и лишават малките им от храна.

Според ново изследване, земните пчели, изложени на пестициди, успяват да съберат само половината от количеството цветен прашец, което в противен случай биха събрали, като лишават малките си от единствения източник на протеини.

"Цветният прашец е единственият източник на протеини, който пчелите имат, и това е от жизненоважно значение за отглеждане на пило”, казва проф. Дейв Гоулсън от университета в Съсекс, ръководител на изследването. Събирането на прашец е бавна, трудоемка работа, с която интоксикираните пчели се справят много по-зле. Без достатъчно полен, люпилото трудно ще оцелее.

И ето най-после се появи светлина в тунела по въпроса за опазването на пчелите. През май тази година Европейският съд потвърди частична забрана на три инсектицида, известни като неоникотиноиди, посочвайки, че Европейската комисия е имала право през 2013 г. да забрани тяхната употреба заради защита на пчелите.

Решението на съда обхваща три активни субстанции - имидаклоприд, разработена от "Байер", клотианидин, разработена от "Такеда" и "Байер", и тиаметоксам на "Сингента“.

По-голямата част от страните членки на ЕС подкрепиха предложение за забрана на употребата на всякакви неоникотиноиди на открито, ограничавайки използването им за култури, отглеждани в оранжерии.

Химическите корпорации в свой отговор предупредиха, че забраната на инсектицидите щяла да означава земеделските стопани да се връщат към по-стари химикали и да пръскат повече.

Те също така твърдят, че Европейската агенция за безопасност на храните е основала констатациите си за възможен риск върху прекомерно високи дози при лабораторни тестове и изисквала провеждането на полеви изследвания на нереалистично голяма площ.

Естествено всеки си гледа финансовия интерес. На нас потребителите не ни остава нищо друго освен да се борим за живота на пчелите. Защото ако изчезнат те, последиците за цялата околна среда и живота на хората ще бъдат необратими!