Театърът на кино

"Наистина красив филм!" – това ще чуете от всеки, който е гледал дебюта в киното на големия театрален режисьор – Галин Стоев. Премиерата му беше на миналия СФФ, а сега ще имаме възможност да го гледаме на идващия през октомври Cinelibri – фестивалът, обединяващ кино и литература, в случая театрален текст.

Стига ли обаче прецизната камера на Мисирков и Богданов, за да направи филма кино, не мисля. Ще задълбая в моята екзистенциална кино криза по български, защото принципно доста се надявам да видя истински игрален филм, създаден в България, и гледам всичко, което се произведе. Все така заключвам след всяка прожекция, че в крайна сметка българското кино седи плоско на екран. Може да има добър текст, дори понякога уместни диалози, операторско майсторство, отлична на моменти актьорска игра, идея, послание и пак остава макет на нещо, проект, който в крайна сметка не е реализиран, въпреки усилията.

Тук в "Безкрайната градина" следните компоненти са налице: красивата камера, по-скоро фотографска такава, добре композирана, но статична, талантлива актьорска игра от дадени актьори, като например Димитър Николов и, разбира се, брилянтния и незабравим Никола Анастасов в последната му роля; дълбинна идея от страна на сценарния тандем Яна Борисова и Галин Стоев, който напомня на техните съвместни проекти в театъра.

Ето какво казва Галин Стоев пред БНР, когато излиза филмът на голям екран:

Исках да направя филм, който да търси връзка с нашата способност да чувстваме, да усещаме. Нещо, което по принцип ние приемаме за даденост, но което ежедневието разрушава постепенно. Филмът наистина апелира към нашата емоционална интелигентност, която реалността унищожава или смазва все повече и повече.

Сюжетната линия е следната: представен е животът на двама братя, по-големият Филип (Мартин Димитров), успешен в кариерата си, водещ луксозен живот на цената на духовен упадък, и по-малкият Виктор, който търси себе си и любовта чистосърдечно, но затъва решително в депресия, защото изброеното не се случва лесно. Филип продължава да се грижи за брат си години след смъртта на родителите им. Българската среда е представена по възможно най-истинния начин – чрез корупция и отчаянието на обикновения човек.

Когато за пореден път Филип търси брат си на работното му място – цветарски магазин, той среща обекта на неговите чувства – странната и мълчалива Ема (Елица Матева). Филип, разбира се, си има вятърничава, но обичлива приятелка (Глория Петкова), но не е щастлив. В Ема той открива нещо, което го събужда житейски. Той вижда и нейните тайни градини-макети, на които тя се отдала напълно. В сюжета има и туист, има и други необходими съставки, за да ви държи тези 90 минути.

И въпреки голямото желание за емоционално построен филм, той не въздейства така, както би могъл.

Продължавам да търся обяснение защо така се получава… И си мисля за следното, просто се иска опит и много снимане в киното. Да създаваш филми, но и да имаш контекст, в който да ги поставяш. Нормално е първите ни опити, макар и смел жест, до остават просто такива.

Ето снощи гледах по БНТ "Толкова отдавна те обичам" на Клодел с безмерно талантливата Кристин Скот Томас, отново теми като от древногръцка трагедия, но резултатът е чувствен и аналитичен европейски филм.  Наистина показно как се прави смислено кино.

Пожелавам си като зрител българското кино да се помести в европейското съвсем скоро, но се иска доста работа в тази посока.