Будистките монаси спазват стриктно много правила. В зависимост от конкретните традиции, които следва даден монах, те могат да са между 200 и 250. Според будистката религия те са създадени от самия Буда, което ги превръща в нещо като божи заповеди. Като се има предвид, че ние едва се оправяме с десет, можете да си представите какво им е на будистите. И все пак заповедите при будистите не били спуснати наведнъж, какъвто е случаят с Мойсей в планината Синай, вместо това те били развивани постепенно. Буда създавал правилата едно по едно, след като разсъждавал върху конкретна житейска ситуация и отсъждал спрямо нея. Учудващо първата негова заповед към монасите не била срещу убийството, а срещу секса.

Случката, която я породила, била свързана с мъж на име Судинна. Той напуснал съпругата и родителите си, за да стане монах. След известно време обаче той се върнал у дома и се любил с жена си, не подтикван от любов или похот, а по заръка на майка си. Тя се притеснявала, че ако със съпруга и умрат, без синът им да остави наследник, кралят ще вземе имота им. Въпреки че тогава не е имало забрана срещу това монасите да правят секс, Судинна се почувствал виновен и казал на своите братя монаси. Те пък се допитали до Буда, който извикал при себе си Судинна и последвало едно от най-големите мъмрения в будистката литература, което дори е прекалено вулгарно, за да го предадем тук.

Накратко – Буда определил постъпката на монаха като низост и му казал, че никое страдание на този или отвъдния свят не може да я изкупи. Това довело до въвеждане на пълно безбрачие при монасите, което било съблюдавано изключително строго – проникване, в което и да е телесно отвърстие на дълбочина дори и едно "сусамово семе" станало първото прегрешение, което се наказвало с незабавно и окончателно прогонване от монашеския орден. Но не самото това. Съставяната от монасите будистка литература бързо започнала да придобива сексистки и дори мизогинен характер, като в много текстове жените били определени като нечисти.

Монасите дори се опитали да получат контрол и върху сексуалния живот на обикновените будисти, като им налагали всевъзможни правила. Категорична забрана на секса през деня, например, както и на всички прониквания освен на това, което може да осигури потомство.

Промяната в отношението към секса идва едно хилядолетие сред смъртта на Буда с възхода на учението тантра. Благодарение на него сексът спира да се възприема като омърсяване на духа и тялото, а като път към чистота и съвършенство. Тантричните текстове аргументирано защитават нирваничните състояния, до които достигат духът и тялото в миговете на върховно сексуално удоволствие, но и изграждат система от практики, чрез които да могат да бъдат достигнати въпросните състояния. В някои текстове дори се говори, че сексът и сексуалното удоволствие не само са допустими, но и задължителни, и че много от будистите са достигали до просветление именно чрез тантричен секс. Тези текстове, а и цялото учение обаче остават пълно табу в Тибет.

Истинската критика към крайното целомъдрие и отричането на сексуалното удоволствие в Тибет идва едва през втората половина на 20. век. През 1939 г. тибетският писател и бивш монах Гедун Чопел създава обширен текст, който нарича просто "Трактат върху страстта". Произведението е написано изцяло в мерена реч и е една от двете книги в тибетската будистка литература, които се фокусират изцяло върху секса. То обаче трябва да измине дълъг път, преди да бъде публикувано в Тибет.

Чопел все пак се превръща в един от най-популярните, но и противоречиви тибетски интелектуалци на 20. век. Взет за монашеско обучение още на 12-годишна възраст, той достигнал до най-високите интелектуални среди преди да напусне Тибет през 1934 г. Следващите 12 години той прекарва в Индия, основно в щата Сиким, както и в Шри Ланка, където изучава класическа санскритска литература. По време на този период той се отказва от монашеския си обет и започва интензивно да рисува и да се занимава с литературна дейност. Пише есета, превежда и се опитва да образова жителите на Тибет, като дори пише и туристически пътеводител и обширна статия, в които обяснява на своите сънародници, че земята е кръгла, защото по онова време в Тибет този факт не е бил приет официално.

Една от класическите книги, написани на санскрит, която Чопел изучавал, била Кама Сутра. След като бил наясно, че еротиката е напълно непознат жанр в Тибет, Чопел решил да създаде свой собствен трактат върху страстта. За основа използва корпуса от еротична литература, написана на санскрит, която познавал, но също и личния си любовен опит. В книгата директно посочва определени публични домове в Калкута, които често посещавал, и дори поименно благодари на някои от своите любовници.

Тъй като бившият монах отхвърлил целомъдрената си клетва само преди няколко години, поетическите му текстове били изпълнени с учудването и неподправената възхита на човек, който съвсем скоро е навлязъл в полетата на секса и любовта, но и който прави всичко възможно да почерпи от тях с пълни шепи, защото през огромна част от живота му те са му били напълно забранени. В стиховете му се открива и хумор, самоирония, а жената не е разглеждана само като източник на удоволствие за мъжете, а като партньор в търсенето на наслади, които може да донесе страстта.

Престоят на Чопел в Индия се оказал по време на пика на движението за независимост на страната, в рамките на което индийски политически и религиозни лидери както от хиндуистката, така и от мюсюлманската вяра, се опитвали да отхвърлят британското управление в страната. Чопел подкрепял изцяло тяхната кауза, а когато се върнал в родния си Тибет, той пренесъл със себе си техните свободолюбиви принципи.

Но освен на политическа свобода, Чопел се превърнал и в апостол на сексуалната свобода. Той открито започнал да напада политическото и религиозно лицемерие в страната си, отстоявайки позицията, че сексуалното удоволствие е изконно право на всеки човек. Кама Сутра била предназначена за социалния елит, а тантрическата литература – за духовно напредналите, голяма част от тантрическите йогистки упражнения пък били създавани от мъже. Затова Чопел решил да напише книга, която, условно казано, да вземе еротизма от горните слоеве на обществото и да го даде на обикновените хора.

След това сексуални революции са правени на много други места по света на различни езици и в доста от случаите последствията за хората, които са били в основата им, не са били никак добри. Такава се оказва съдбата и на Гедун Чопел, който преживял и една друга революция. Той се връща в Лхаса през 1945 г. след почти 12 години зад граница. В началото бил много добре приет в града и често се срещал и беседвал с членовете на местната аристокрация. Скоро обаче върху него започнали да падат много подозрения, но без намесата на британската дипломация.

През 1946 г. той бил арестуван и обвинен в това, че разпространява нелегално чужда валута. Бил осъден на три години затвор, който се намирал в непосредствена близост до двореца на Далай Лама, след което бил освободен като част от голямо помилване по случай пълнолетието на младия тогава Лама, който управлява и до днес. На 9 септември 1951 г. когато в Лхаса влиза армия и обявява превземането на Тибет и присъединяването му към Китай, Чопел е вече с толкова влошено здраве, че му е нужна помощ, за да стане от смъртното си легло, за да види военния парад. Трактатът му е публикуван чак през 1967 г., 16 години след смъртта му, при това не в Тибет, а в Индия, където самият Далай Лама и много хора от Тибет бягат след установяването на Китайския режим.

Фактът, че книгата му няма отношение към сексуалната революция, случила се в САЩ и Европа в началото на ’60-те, не отнема по никакъв начин от значимостта й. А тези, които са разтворили страниците им, винаги остават с впечатлението, че хората, независимо дали сме будисти или не, имаме да извървим още много път, преди да се освободим от всички предразсъдъци.