Всички от издателство "Рибка"

02 април 2018

На 2 април по целия свят се отбелязва Международният ден на детската книга, а датата съвпада с рождения ден на знаменития разказвач на тъжни и красиви истории - Ханс Кристиан Андерсен.

По случай този светъл празник ние решихме да ви срещнем с едно голямо, задружно, приказно семейно издателство, което заедно създава книги за деца и възрастни. Защото книгите в "Рибка“ намират всеки, който иска да зарежда безкрайно въображението и сетивата си.

С тази задача са се заели детската писателка Катя Антонова, художничката Евгения Николова, Милен Антиохов. Трима за щастие, както те самите казват, но пълната картина дорисуват децата на Катя и Милен и Евга. Те са първите читатели и зрители на всичко, което започва да се готви в Рибка.

Катя и Милен са щастливи и горди родители на четири прелестни деца – Николета, Маргарита, Коста и Ангел.

Митко е приказният герой на Евга.

Силно се вълнувахме какво мислят всички замесени. Но пък последните трима имаха най-важната задача да играят. Защото как се случват иначе приказките - без игри? Никак.

Родителите вълшебници отговориха, а последната най-важна дума оставихме отново на децата.

Защо детската книга е важна?

Катя: Защото всичко детско е важно! Пък и детската книга е много неща наведнъж – тя е мечта, тя е пътешествие, тя е знание, а понякога тя е гласът и прегръдката на мама.

Милен: Тя е важна, само ако децата смятат така.

Евга: Защото децата научават важни и интересни неща по шарен и лесен начин.

Николета (14 г.): Важна е за развитието на децата, особено сега, когато сме заобиколени от технологии. Когато децата са малки, по-лесно се сближават с книгите.

Маргарита (8 г.): Защото децата се учат да четат от нея.

Коя е най-близката до вас детска книга на издателство Рибка?

Катя: "Феята от захарницата“! Обичам всичките си герои, но в тази малка своенравна Ванилия съм направо влюбена. Изключително много се забавлявах, докато пишех книгата.

Милен: От авторските ни – "Феята от захарницата“, разсмива ме винаги. От преводните ни - "Пътешествието на Шакълтън“ - момчешка, приключенска, действителна история и ме връща в детството, когато обичах да чета книги за индианци, мускетари и пирати.

Евга: "7 приказки зелени“, тъй като докато я рисувах, бях бременна.

Николета (14 г.): "Феята от захарницата“! И… "Рибка“.

Маргарита (8 г.): "Феята от захарницата“!

А герой/героиня?

Катя: Ванилия! Но аз си имам една Ванилия – голямата ми дъщеря Николета. Тя и Пипи бяха вдъхновение за създаването на този герой.

Милен: Супер симпатичен ми е котаракът Рибка.

Евга: Рибка. Той може и знае всичко, което трябва.

Николета (14 г.): Ванилия! И Рибка. И момиченцето от "Диво“.

Маргарита (8 г.): Ванилия! И момченцето от "Машина за гушкане“.

Какво се случва, докато четеш приказки?

Катя: Виждаш! Докато четеш каквото и да е, виждаш! Едни картини, които само твоето въображение е в състояние да нарисува. Дори 100 000 000 хора да четат един и същи текст, всеки от тях ще види различни картини – това е вълшебството на четенето.

Милен: Докато чета на децата ми приказки, наблюдавам какво ги вълнува, какво откриват, на кое как реагират.

Евга: Зная, че има кой да ме слуша и се чувствам важна и многознайна.

Николета (14 г.): Представяш си героите. Може да ти стане скучно, може да ти стане интересно.

Маргарита (8 г.): Смея се. Ако чета "Феята от захарницата“.

А какво, докато ги измисляш?

Катя: Участваш! В какви ли не приключения! Водиш странни разговори, срещаш чудни същества. Отиваш на места, където иначе не би могъл.

Милен: Измислям приказки само когато ги приспивам и не им чета. Понеже ми е скучно да разказвам по един и същ начин една и съща приказка, добавям герои и случки – такива каквито на тях в момента са им интересни (сега са динозаври например).

Евга: Мога да кажа какво се случва, докато ги рисувам – изграждам нов свят, в който важат собствени правила и всичко трябва да е много вярно и убедително, за да може всеки да се чувства "като наистина“, когато гледа и чете книгата.

Какво бихте казали на дете или възрастен, което/който не чете книги?

Катя: Лесно е да не четеш. Но да четеш, е още по-лесно.

Милен: Нищо. А на дете съвсем нищо. Ако четенето не ги привлича, проблемът може и да е в книгите, които са им попадали. Да принуждаваш някой да чете, не знам доколко е мъдро.

Евга: Губите лесен начин да развиете въображението си и да научите много за различни светове.

Николета (14 г.): Ако не четеш книги, какво правиш?

Маргарита (8 г.): Книгите са интересни, започни да ги четеш.