Заграденият град е създаден като китайско укрепление по време на династията Сонг по един от маршрутите на търговията със сол. С годините постройките никнат една след друга, а през 19. век около тях е вдигната и каменнна стена. С времето статутът на малкия форт става все по-неопределен, защото англичаните получават Хонг Конг от китайците за срок от 99 години.

Проблемът е, че Заграденият град е до Хонг Конг, но не е в пределите му и не попада под юрисдикцията на короната. Все пак, поради близостта на укреплението, британците реално управляват мястото, без да полагат особени грижи за него. По-късно, по време на гражданската война в Китай хиляди бежанци намират укритие от бойните действия зад масивните стени на града. Същите стени са разрушени от японците по време на окупациятта на Хонг Конг през Втората световна война и материалът е използван, за да се построи близкото летище.

Лошият късмет за Заградения град продължава през 1950 г., когато сред дървените постройки избухва пожар, който унищожава голяма част от тях. Странният статут на мястото не за последен път му изиграва лоша шега, защото то е в ничията земя и де факто не е под административния контрол нито на китайците, нито на англичаните. Тоест, никой не се ангажира с бедствието и местните хора сами изграждата домовете си наново от руините.

Между 50-те и 70-те години статутът на Заградения град или по-скоро липсата му донася още проблеми. Мястото придобива тъмна слава, заради вертепите, игралните зали и опиумните квартири, а липсата на административен контрол е толкова осезаема, че местните престъпни кланове придобиват значителна власт и налагат своите правила. Градът се превръща в прочуто свърталище, в което се натрупват толкова грехове, че операцията по прочистването им завършва с хиляди арести и изземане на огромни количества наркотици.

Заграденият град достига максималния си размер в началото на 80-те, когато се въвежда мярка срещу височината на строежите, заради самолетите от близкото летище. По това време там условията са значително по-лоши от тези в Хонг Конг и градът изглежда наистина някак откъснат от реалността.

Водата идва от кладенци, а повечето улици били осветявани от луминесцентни лампи, защото слънчевата светлина трудно достигала до тесните улички. Улиците били широки 1-2 метра и без дренаж. Сградите били строени без план и това му придал някак особен, разкривен вид. Стаите в сградите са били много малки и затова хората активно са ползвали таваните и покривите си. Те ги свързвали и изградили пешеходна мрежа, по която е било възможно да се стигне от единия край на града до другия, без да се стъпва на земята. 

През 1987 г. Хонг Конг обявява събарянето на Заградения град и през 1994 г. операцията е завършена. Днес на мястото на стария Заграден град има парк със същото име, а някои исторически останки от оригиналния му вид още са там - като част от Южната порта и резиденцията на местния управник.