Макар че първата мисъл, която ми идва на ум, e поздравът на гладиаторите към императора: Ave, Caesar! Morituri te salutant! (Здравей, Цезаре, тези, които ще умрат, те поздравяват!), разтърсващ със своята жестокост и обреченост, ще споделя някои заключения на учени, относно тяхната диета и не само…

Обикновено свързваме диетата с драстичното намаляване на храната, за да добием идеалната фигура. Самият термин обаче произлиза от латинската дума diaeta, означаваща балансиран начин на живот. 

Каква е била диетата на легендарните римски бойци?

Във всяко училище за гладиаторите (ludus) роби, военнопленници, престъпници и дори  свободни граждани, разорени или жадни за слава, се упражнявали в борбата за оцеляване на арената. Логично е физическата им подготовка и диета да са били изключително важни за доброто им представяне, за да осигурят подобаващо зрелище на тълпата, патрициите и императора. 

Противно на това, което може да си мислите, от създадените филмови образи на мускулести здравеняци, тяхната диета не била богата на животински мазнини и протеини, точно обратното. 

Учени от медицинските университети във Виена и Берн са подложили на анализ намерените в некропол кости от погребения на 68 мъже на възраст от 20 до 30 години със следи от множество рани. Те са живели през II - III век пр. Хр. в римския по онова време град Ефес – най-големият след Рим.  

Изследванията показват, че диетата им се състояла главно от зърнени храни, варива, зеленчуци и не големи количества месо, от което може да се каже, че са били почти вегетарианци. Историческите извори също потвърждават откритите факти, — според тях в диетата на гладиаторите влизали бобови растения и зърнени култури. В тези извори гладиаторите били наричали още hordearii – "ядящи ечемик". Храната им не се различавала много от тази на обикновените римски граждани. Единствената разлика била в това, че в костите на гладиаторите било открито високо съдържание на стронций, дължащо се на тяхната енергийна напитка.

Точно както днес спортистите приемат протеинови барове и изотонични напитки, за да възстановят силите си, гладиаторите си приготвяли напитка от дървесна пепел, разтворена във вода и подсладена с мед, която освен това подпомагала заздравяването на костите.

А относно виаграта не става дума, че гладиаторите са ползвали подобен стимулант, а за съвсем друго нещо: смятало се, че потта и кръвта им можели да лекува импотентност, вероятно заради мъжествеността, която излъчвали. В действителност някои търговци, вещи в изкуството да мамят наивните, чакали в espoliario - мястото, където събличали мъртвите гладиаторите и довършвали смъртоносно ранените, за да съберат ценните капки пот и кръв, които продавали в малки шишенца.

Най-смелите гладиатори често присъствали в сексуалните фантазии на римлянките. Вероятно поради тази причина те носели различни бижута и аксесоари за коса, покрити с кръв от техните любимци. А гладиаторска пот се добавяла към различни парфюми, кремове и балсами, които римлянките използвали при разкрасяващи процедури. Те вярвали, че така ще хипнотизират обожателите си с животинския магнетизъм на гладиаторската пот.