През 90-години в родното публичното пространство навлезе изразът "бананова република". За пръв път фразата е употребена от О. Хенри, във фейлетон, отнасящ се за Хондурас. При българските реалности тя е напълно актуална и в днешни времена. Нужно е обаче едно уточнение - вече напълно спокойно от "бананова" можем да бъдем наречени "палмова република". През 2017 г. във вид на сирене са изконсумирани 12 хиляди тона палмова мазнина, съобщи Иван Грънчаров от Асоциацията на млекопреработвателите. В България има над 260 мандри, като от тях 30-40 използват растителна мазнина. Експертът май доста е занижил бройката предвид повсеместното ниско качество на продукцията по магазините.

Всъщност палмовото масло е само един от проблемите на родните млечни продукти. Производителите премълчават, че в сиренето добавят ензима трансбутаминаза. Той уврежда протеините в продукта и по този начин го втвърдява. По този начин се прави сирене с по-малко мляко.

Повишеното водно съдържание и ниската масленост в продуктите подсказват, че има съдържание на този ензим, но в България липсва метод за откриването му. През последните години се наблюдава засилен внос на ензима, което е друга индикация за честото му използване.

Качеството на кашкавалите също е занижено. Проверка на "Активни потребители" стресна за втори път потребителите в началото на 2017 г. Оказа се, че седем от десет марки кашкавал са с високо водно съдържание. Осем от десет са с ниска степен на зрялост. Две от десет са "сглобени" от хидрогенирани мазнини и сухо мляко.

Истината е, че в млечните продукти се влагат различни вещества, целящи да се подобри вкусът, цветът, трайността на продукта, да се намали себестойността им. Всички те са разрешени за използване от българското законодателство. Некоректното в случая е, че всички тези продукти, в които се съдържат подобни вещества, се наричат сирене. Това е вратичка в закона, която подвежда потребителите. Така консервантите и подобрителите остават скрити. В Италия например сирене може да се нарече само продукт, произведен изцяло от сурово мляко.

В България е необходим нов закон за етикирането. При сегашния, когато пише мляко, не се споменава сухо ли е това мляко или сурово. Свръхпроизводството на мляко в някои страни в Европа води до наличието на сухо мляко с ниска цена. Сухото мляко не е вредно за здравето, но хранителната стойност на продуктите, произведени от сурово мляко, е по-висока и по-усвоима, защото не преминава химичната обработка на сухото мляко. Икономическият ефект и печалбата също са фактор, заради който производителите предпочитат сухото мляко. То се разрежда в съотношение 1:10 с вода. Така себестойността на литър такова мляко излиза 15-20 стотинки за сметка на суровото мляко, което на едро се изкупува по 50-60 стотинки за литър.

Килограм сирене се получава средно от 7 литра сурово мляко. Като се включат останалите разходи по производството и печалбата на търговеца, цената на килограм качествено краве сирене може да бъде около 9-10 лв. Няма начин сиренето да струва 5 лв. и да очакваме то да е правено от истинско мляко. Затова цената на млечния продукт остава един от най-важните ориентири за качеството.

Има и други признаци, по които можем да разпознаем автентичността на продукта. Ако буците сирене имат шупли и дупки, това е знак, че продуктът има вероятност да е качествен. Идеално изглеждащите буци с хомогенна консистенция са признак, че за производството им са използвани подобрители и добавки или че не са узрели достатъчно. За да узрее кравето сирене, са необходими 45 дни, а за козето и овчето - 60 дни.

Вкусовата преценка е най-точна, ако сиренето ви се стори твърде солено, значи има потенциал да е добро, солта е единственият естествен консервант. Когато сиренето не е солено, възможността да има консерванти в него е голяма. Един от най-големите проблеми при българските сирена е завишеното им водно съдържание. Почти всички производители наливат с вода сиренето, за да увеличат печалбата си. Мине ли водното съдържание повече от 54%, значи продуктът е преоводнен.

В крайна сметка всички "хватки" на родните мандри и предприятия с цел да бъде заблуден потребителя в страната ни се дължат на следния факт – липса на местна суровина. Около 20% от млякото е от внос. Сега ще се появят специалисти от Министерството на земеделието и ще извадят едни дълги таблици, от които невежото гражданство трябва да схване, че намаляването на млеконадоя се дължи на миграцията на кравата Пенка в Сърбия.

Но стига тревоги – лято е! Палмите по Черноморието леко се поклащат от морския бриз. Под тях отруденият народ излегнат на хамаци и хавлии ближе сладолед. Да, точно така – ближе, и то доста упорито. Според данни на Евростат през миналата година България е произвела около 26 млн. литра сладолед и по този показател се нарежда на 16-та позиция в ЕС. Така средната годишна консумация в страната е била около 3.5 литра на човек. Какви неподозирани сладоледени апетити се крият у сънародниците ни! Пазарът на сладолед в страната надхвърля 100 млн. лева. Както е тръгнало това лятно лакомство е на път да измести негово величество кебапчето от сърцето и стомаха на нашенеца. Месоядци от всички страни, съединявайте се! Кебапчето е под заплаха!

А вие любители на сладоледа, не си пръскайте парите за сладолед с една върволица консерванти в съдържанието. Направете си домашен! Ето една най-проста рецепта за сметанов сладолед, от който ще си оближете пръстите:

Необходими продукти: 

3 яйца

70 г захар

300 мл сметана с 33-35% масленост

Отделете белтъците от жълтъците. В една купа разбийте с миксер белтъците на сняг с щипка сол. В друга купа разбийте жълтъците със захарта. Отделно разбийте студената сметана, докато стане пухкава. Спрете да биете, когато започне да се сгъстява, защото иначе ще се получи масло.

Смесете сметаната и сместа с жълтъците и накрая внимателно добавете белтъците, разбърквайки с шпатула отдолу нагоре. По желание добавете плодове и ядки.

Изсипете сместа в контейнера за замразяване и сложете в камерата. Хладилникът ви трябва да е включен на някоя от по-мощните степени на охлаждане. След около 2 часа извадете и полека разбъркайте сместа. Повторете разбъркването още два пъти на интервали от 2 часа. След около 6-7 часа ще имате вкусен сметанов сладолед.

Може да живеем в палмова република, но пък който иска да живее здравословно, винаги може да запретне ръкави и да си спретне някоя вкусотия в домашни условия.