Източник: Daily Mail

Заклетите девици на Албания

В последните десетилетия албанските правителства правят сравнително успешни опити да облекчат социалното положение на жените в страната. Модернизацията като цяло надделява над традициите на силно патриархалното, религиозно албанско общество, но много по-трудно  е това в северната част на страната.

Общностите в планините са прекалено изолирани от Тирана и въздействието върху техния начин на живот е предизвикателство. По тези места клановете контролират обществения живот, а взаимоотношенията между хората все още се регулират, според вековните партиархални традици, събрани в т.нар. Канун. Канун е дело на полумитичния албански благородник Леке Дукаджини, живял през 15. век. Оттогава до 20. век неговите закони се предават от уста на уста и важат за всички жители на общността.

Според Канун жените са собственост на съпрузите си, а браковете се уреждат още при раждането на момичето. Жените нямат собстевност, не могат да гласуват или да печелят пари. Богатството се наследява по мъжка линия в рода, а жените се местят в къщите на съпрузите си след женитбата. Отглеждането на децата, поддържането на дома и предаността към съпруга са основните постулати за жените в тези неписани закони. Интересен факт е, че Канун не е ислямски религиозен канон, защото неговите правила са следвани дори от местни християни.

В тази тежка за жените система векове наред съществува само един път за бягство. Според Канун в някои случаи жена може да даде обет за целомъдрие и да заживее живота си като мъж, получавайки всички привилегии от това.

Тези жени са наричани "заклети девици", или бурнеша, и те могат да дадат клетвата си на всякаква възраст, но винаги пред старейшините на клана. С това "заклетите девици" взимат мъжки имена, носят мъжки дрехи и си постригват косите. Позволено им е да пият и пушат заедно с мъжете, както и да носят оръжие. Най-често те имат мъжки професии като овчари и камионджии.

Причините, поради които някои албански жени са предприели тази необичайна трансформация, може да са различни. Например ако бащата в семейството умре и няма мъжки наследник, тогава най-възрастната неомъжена жена може да го замести като глава на семейството. Но тъй като глава на семейството не може да е жена, тя дава клетва за въздържание и приема да стане мъжът в семейството.

Мнозина други дават клетвата, за да избегнат вече уреден брак, като по този начин няма да бъде обиден и женихът. Това е особено важно, защото по тези краища на балканската държава кръвното отмъщение за обида все още се използва. Всъщност "заклетите девици" участват във войните на клановете, наравно с всички останали. Според учените трета причина за даване на обета е фактът, че някои вдовици, които нямат синове, потикват дъщерите си да положат клетва. Те правят това, за да не се налага на вдовиците да се връщат при семействата си или да се омъжват отново.

Преди престъпването на клетвата се е наказвало със смърт. Днес общността би отритнала тези жени, ако те решат да се отметнат от дадената дума. В много редки случаи клетвата може да бъде нарушена, в случай че причините, поради които е била поета, вече не са валидни.

Към момента броят на тези жени е малък - около 40 до няколко стотин в Албания и още по-малко в околните държави.

Подобни трансформации се наблюдават и сред някои индиански общности в Америка.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види