Азбука, но не точно
Азбуката е определяща за един народ, но тя може да има повече от едно измерения и да предава информация по неподозирани начини. Например инките са съхранявали информация, посредством система от възли, наречена кипу. В повечето случаи обаче писмеността не е толкова екстравагантна и е разновидност на писменото слово, което познаваме. В този смисъл причините и обстоятелствата за създаването на алтернативна писменост са дори по-интригунащи от самата азбука.
Ето кои са някои от най-интересните такива случаи:
Тази форма на писменост всъщност е китайска, но е доста по-опростена. Причината тази своеобразна азбука да се развие в китайската провинция Хунан е, че жените нямат право на образование в страната и това продължава чак до 20. век. Заради това местните жени разработват своя писменост, която наричат нюшу, и която кодират в картини и бродерии.
Този таен женски код се заражда през 12. век и се предава от жена на жена. В своята цялост нюшу прилича на традиционните китайски йероглифи, но използва много по-малко символи. Освен това буквите в юншу се изписват във вертикални колони отдясно наляво, а една буква означава цяла сричка.
Нюшу е толкова добре разработена писмена система, че през 30-те и 40-те години японските окупатори в Китай я забраняват. Същото прави и комунистическият лидер Мао Дзе Дун по време на т. нар. културна революция. Причината всеки път е еднаква - нюшу може да се използва за пренасяне на тайни съобщения.
Последният човек, който използва нюшу, умира през 2004 г., но към момента Китай се опитва да запази езика чрез държавни програми за обучение.
Калиграми
В някои разклонения на юдаизма и исляма изображенията на живи същества са забранени и това провокира артистите да напънат въображението си на максимум. За да заобиколят забраната, те започват да рисуват картини, които са съставени от малки букви. Малките букви пък винаги са цитат от някое свето писание, разбира се.
Тази уникална форма на изкуство започва да се развива през 9. век, а впоследствие своеобразният съюз между писменото слово и визуалното изкуство излиза извън религиозните рамки и днес е популярен по целия свят.
В това видео можете да видите как се прави калиграма:
Един от най-известните калиграмисти в историята е френският поет Гийом Аполинер, който дори има цял сборник, наречен "Калиграми".
Ръкописът на Войних
Писмеността, на която е написан ръкописът, не е разработена от някоя нация. Всъщност въобще не се знае кой я е измислил. Ранната история на книгата е потънала в неизвестност, но учените са сигурни, че произходът й е европейски и е създадена през 15. век.
Първият документиран собственик на ръкописа е Георг Бареш – алхимик от Прага, който изпраща откъси от нея на йезуитския монах Атанасиус Киршер. По-късно книгата става притежание на самия Киршер, а след това отива в ръцете на управителя на градината на император Рудолф II и изчезва. Църквата го намира, като ръкописът остава собственост на Ватикана до превземането на папския град от войските на крал Виктор Емануел II.
Историята е прекалено дълга, но в крайна сметка полският търговец на книги Вилфред Войних закупува ръкописа от Обществото на Исус през 1912 г. и в следващите 7 години се опитва да разбере значението й. Той дава ръкописа на опитни шифровчици, участвали в Първата и Втората световна война, но азбуката не е разкрита.
Повечето букви в ръкописа на Войних се състоят от 1-2 тънки чертички. Тези свооебразни букви са около 20-25, които се използват в целия текст. Има букви, които са различни, но те се появяват само няколко пъти в книгата. В същото време няма никаква пунктуация. Освен писменото слово, на всичките 240 страници има рисунки на цветя, астрономически символи и предмети, които не са разбираеми. По текста няма никакви поправки или грешки, нито има свободно място между символите.
След смъртта на Войних книгата е наследена от неговата вдовица, която я дава на своя приятелка, а тя я продава на антикваря Ханс Краус. Краус не успява да я препродаде и затова я дарява на университета Йейл през 1969 г. До този момент никой не е разбрал какво пише в ръкописа на Войних.
Вещерската азбука
Позната и като тебанската азбука, тази форма на писменост също е скрита в мистерия. Първата информация за нея е от латински ръкопис от 16. век, в който се твърди, че азбуката е създадена от Хонорий от Теба около 500 години по-рано.
Личността на Хонорий не е съвсем ясна. За тази тайнствена средновековна фигура се твърди, че е написал книгата "The Sworn Book of Honorius", но първите печатни издания излизат едва през 1629 г. Историците предполагат, че Хонорий е един от двамата папи Хонорий I или Хонорий III. Така или иначе митичният Хонорий от Теба е споменат като създател на тебанската азбука от Йоханес Тритемиус в книгата "Polygraphia" през 1518 г. и от Хайнрих Корнелиус Агрипа в книгата "De Occulta Philosophia" през 1531 г.
Буквите в тебанската писменост отговарят на латинските, но писмеността използва само единствено число. Съвсем в реда на мистерията съвременните последователи на вещерското уика движение използват тебанските букви, за да закодират своите магически текстове.
Тази вид писменост се използва от вещерите за техните ритуали от 50-те години насам.
Тифинаг
Финикийската азбука е изчезнала преди хиляди години, но ехо от тейната цивилизация е останало запазено до наши дни в Африка.
Берберите в днешните държави Мароко, Алжир, Тунис и Либия все още използват своята пра-стара писменост, наречена тифинаг. Уникалното на този език е, че той действително е много близък до финикийския и картегенския от античността. Тифинаг вероятно означава нещо като "финикийски букви", въпреки че произходът остава неясен.
Тази писменост е използвана векове наред от берберското население на Северна Африка, както и на Канарските острови. Разцветът на тифинаг е между 3 в. пр. Хр. и 3 в. сл. Хр., когато буквите от прави ъгли, точки и кръгчета стават много известни сред местното население. Интересното в тази писменост е, че в нея няма гласни. Тифинаг се пише отдолу нагоре и отдясно наляво, но има вариации. Буквите се изписват в различна форма в зависимост от това дали се пише вертикално или хоризонтално.
Източният вариант на тифинаг се използва в Алжир и Тунис и е добре проучен, заради откритието на няколко нумидийски двуезични текста (на либийски и пунически). 22 от 24 букви са разчетени по този начин. Западният тифинаг в Мароко и Канарски острови е по-недоразвит и ползва само 13 букви.
Вид тифинаг се използва и от днешните племена на туарегите. В техните земи са открити скални надписи на този език, а туарегите го използват предимно за игри или кратки съобщения.
Тифинаг е забранена азбука в Мароко до 2003 г., след това разрешават нейното използване. Местните печатат книги на нея, а езикът за първи път започва да се преподава в училищата. Извън Мароко обаче азбуката няма статут.
Тифинаг продължава да се развива и в модерната си версия, буквите в този език се изписват отляво надясно.
