Нюшу – китайската писменост само за жени
Преди Китай да се превърне в прогресиращата суперсила, която е днес, обществените взаимоотношения са се основавали на назадничава патриархална система. Многоженството и детските бракове били норма, а жените нямали достъп до образование и били обречени на социална изолация.
В тази обстановка на силна сексуална сегрегация в провинция Хунан, югоизточен Китай, се появило нюшу – писмена система, използвана и разбирана само от жени. Нюшу се базирало на местен диалект и използвало видоизменени традиционни йероглифи. Мъжете не можели да прочетат написаното, но се смятало, че ако го чуят на глас, биха го разбрали.
Нюшу осигурявало на жените свободата да се себеизразяват във време, в което това била почти единствената им свобода. Животът им бил разпределен между ръкоделия и домакински задължения, а по традиция след брака жената се присъединявала към семейството на съпруга си и често се местила далеч от познатия й свят.
В писмеността жените намирали начин за справяне с мъжката доминация във всеки етап от живота си. Младите момичета пишели писма една на друга от самотата на домовете си, а по-възрастните – поезия, песни, мемоари. Символите били изписани не само на хартия, но и върху плат, например върху ветрила. От написаното струели позитивизъм и духовна сила, въпреки несгодите, за които ставало дума – трудностите в брака, болката от раздялата със семейството и приятелите - емоции, които били скривани от мъжете. Те от своя страна знаели, че съпругите и дъщерите им имали своя писменост, но не проявявали интерес към това, което за тях било типично женско занимание, подобно на бродирането.
В следствие на социоикономическите реформи и допускането до образование на жените, през 20-те години на миналия век традицията на нюшу запада. Традицията повелявала след смъртта притежанията на човек да бъдат заравяни или изгаряни с него, затова оригинални ръкописи трудно могат да бъдат намерени. Когато няколко десетилетия по-късно светът научава за писмеността, се започват опити тя да бъде възродена. Местни организират уроци по ръкопис, а малкото налични артефакти се запазват в музеи. В началото на 21. век се създава институт за културно проучване на нюшу, издава се речник и популяризирането на подкултурата започва чрез документални филми и литература.
Макар вече писмеността да не е необходима по начина, по който е била преди, много жени усърдно изучават калиграфското изкуство и се опитват да го разпространят сред по-младото поколение. Зад тези символи има множество трогателни истории, за които светът трябва да научи.
