Снимка: China Daily

Нюшу – китайската писменост само за жени

Преди Китай да се превърне в прогресиращата суперсила, която е днес, обществените взаимоотношения са се основавали на назадничава патриархална система. Многоженството и детските бракове били норма, а жените нямали достъп до образование и били обречени на социална изолация.

В тази обстановка на силна сексуална сегрегация в провинция Хунан, югоизточен Китай, се появило нюшу – писмена система, използвана и разбирана само от жени. Нюшу се базирало на местен диалект и използвало видоизменени традиционни йероглифи. Мъжете не можели да прочетат написаното, но се смятало, че ако го чуят на глас, биха го разбрали.

Снимка: Cathy Silber

Нюшу осигурявало на жените свободата да се себеизразяват във време, в което това била почти единствената им свобода. Животът им бил разпределен между ръкоделия и домакински задължения, а по традиция след брака жената се присъединявала към семейството на съпруга си и често се местила далеч от познатия й свят.

В писмеността жените намирали начин за справяне с мъжката доминация във всеки етап от живота си. Младите момичета пишели писма една на друга от самотата на домовете си, а по-възрастните – поезия, песни, мемоари. Символите били изписани не само на хартия, но и върху плат, например върху ветрила. От написаното струели позитивизъм и духовна сила, въпреки несгодите, за които ставало дума – трудностите в брака, болката от раздялата със семейството и приятелите - емоции, които били скривани от мъжете. Те от своя страна знаели, че съпругите и дъщерите им имали своя писменост, но не проявявали интерес към това, което за тях било типично женско занимание, подобно на бродирането.

Снимка: China Daily

В следствие на социоикономическите реформи и допускането до образование на жените, през 20-те години на миналия век традицията на нюшу запада. Традицията повелявала след смъртта притежанията на човек да бъдат заравяни или изгаряни с него, затова оригинални ръкописи трудно могат да бъдат намерени. Когато няколко десетилетия по-късно светът научава за писмеността, се започват опити тя да бъде възродена. Местни организират уроци по ръкопис, а малкото налични артефакти се запазват в музеи. В началото на 21. век се създава институт за културно проучване на нюшу, издава се речник и популяризирането на подкултурата започва чрез документални филми и литература.

Макар вече писмеността да не е необходима по начина, по който е била преди, много жени усърдно изучават калиграфското изкуство и се опитват да го разпространят сред по-младото поколение. Зад тези символи има множество трогателни истории, за които светът трябва да научи.

Снимка: China Daily

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види