Инките са най-развитата цивилизация в Южна Америка от предколумбовия период и, като такава, създава невероятни образци в архитектурата, урбанизацията и земеделието. Държавата им е изградена върху сложна обществена и религиозна система, затова наистина  е парадоксално, че именно тази цивилизация не създава писменост.

Това е причината за древният език на инките - кечуан, да има писмени източници единствено от хрониките на испанските нашественици. Инките действително не откриват писменост, но пък измислят нещо, което е в пъти по-сложно. Те успяват да съставят една уникална система, която съдържа информация от икономическия, политическия и обществения живот в империята си. Тази нетрадиционна система от възли се нарича кипу и то представлява следното – на една основна връв са вързани разноцветни вълнени конци, по които има възли с различна големина. Именно това е уникалното в кипу – този "език" се разчита чрез броя и вида на възлите, цвета на конците и всички комбинации от тях. Още по-интересното е, че ъгълът, под който са вързани възлите, също има значение, което означава, че кипу се чете и с доковане.

Четенето на кипу е било изключително познание в цивилизацията на инките. Хората, които са знаели да правят това, се обучавали в специални училища и впоследствие са започвали работа в администрацията на империята. Оттук произтича и друг парадокс – голяма част от съхраняваните кипу са унищожени от самите инки по време на политически проблеми в страна преди пристигането на Писаро. След това испанците завършват процеса, като с времето целенасочено премахват употребата на кипу.

Така те от една страна лишават завладяната империя от историята й, но и прекъсват единствената невербална комуникация между индианците и така смазват всяка съпротива. Следващият парадокс в тази история е, че в началото кипу е било толкова разпространено средство в бюрокрацията на инките, че самите испанци го признават като доказателство при съдбени спорове.

Днес изкуството на оригиналното кипу е изгубено и възлите не могат да бъдат разчетени от учените. Продължават и споровете дали кипу има фонетични измерения на азбука и дали комбинациите от възли не съответстват на букви. При всички положения повечето учени са на мнение, че кипу може би съдържа много повече информация, отколкото се предполага.

Въпреки всичко в наши дни са запазени около 1000 кипу, а хората от перуанското село Тупикоча все още използва кипу. За съжаление на учените тяхното прилича на това на древните инки, но не е същото. В друго перуанско село - Сан Кристобал де Рапаз, също има кипу, което местните почитат в едно светилище. В близост до него има стара постройка, която е била използвана като хамбар от инките, и затова се счита, че кипу е било използвано за записване на данни за реколтата.

Всичко това означава, че тайните на кипу тепърва предстоят да бъдат разбулени, ако това въобще се случи.