Стопкадър Youtube

Отровният фонтан

В света на изкуството всичко е позволено, затова всякакви визии и идеи са били реализирани или предстоят да бъдат. Една от най-необичанйте сред тях определено е идеята за фонтан от живак. Странна е, защото идеята датира от векове назад във времето, чак до наши дни, и е странна, защото живакът е силно отровен.

Историята обаче има странно чувство за хумор. Живакът е открит още през древността и римляните го ползват за сравнително безобидни цели. Те откриват, че могат да произвеждат живак от минерала цинобър и разработват голямо находище до днешния испански град Алмаден (на около 300 км от Мадрид). Римляните произвеждат пигмент с червеникав отенък и със сигурност имат късмет, че използват живака само за това.

Китайците познават живака от хилядолетия, но не е съвсем ясно как са стигнали до идеята, че той е извор на вечен живот. Местната медицина векове наред предписва консумация на живак за здраве и вследствие на това дълга редица от императори и благородници доброволно се отравят, без дори да разберат.

Митичните свойства на живака се разнасят от уста на уста и стигат до Африка. Според легендата през 9. век египетският владетел Кумаравай ибн Ахмад ибн Тулун е спял на възглавници, напълнени с въздух, които са плавали върху езеро от живак. Любопитен факт е, че в някои арабски замъци в Испания е имало фонтани от живак, като най-известният е бил в Каср-ал-Колайфа в Кордоба.  

През 16. век испанците откриват и колонизират Америка, а една особеност на живака прави находището в Алмаден от изключителна важност. Испанците разбират, че живакът може да се използва за извличане на сребро и злато. Затова те започват да го пренасят от Алмаден до мините в Америка, където извличат среброто от рудата и после го транспортират с кораби до Европа.

Наистина е интересно как хилядолетия наред хората не разбират колко е опасен живакът, но през цялото време страдат от отровните му ефекти. Чували сте за Лудия шапкар от "Алиса в Страната на чудесата", нали? Всъщност това е истински термин в Англия през 18. и 19. век.

От живак се прави филц, който пък се използва за направата на шапки. Проблемът е, че живакът е толкова отровен, че мнозина работници във фабриките за шапки получават сериозни странични ефекти като загуба на памет и халюцинации. Оттам идва изразът "луд като шапкар".

Значението на мината за живак в Алмаден става още по-голямо по време на Испанската гражданска война. Армията на генерал Франко обсажда Алмаден и слага ръка върху залежите, като по този начин нанася двоен удар на републиканците. От една страна, живакът се ползва в производството на оръжия. От друга, той е скъп материал за износ, а приходите от него отиват при франкистите.

Отговорът на републиканското правителство по-скоро е символичен. То упълномощява американския артист Александър Калдър да създаде паметник по случай обсадата на Алмаден. Това, което той прави, е не особено сложна система от тръба, по която тече струйка живак, който се стича по няколко алуминиеви корита и накрая се стича в кръгъл басейн.

Инсталацията е представена през 1937 г. на Световното изложение в Париж. По-късно фонтанът е дарен на фондацията "Жоан Миро" в Барселона. Днес той е зад стъклени стени, за да предпазва посетителите от отровните изпарения.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види