Невероятният експеримент се провежда с шест маймуни капуцини на остров край бреговете на Пуерто Рико. Резултатите от него могат да дадат по-задълбочено тълкуване на поведението и психологията на риска, да обяснят защо нашите икономики периодично търпят финансови кризи.

Изследователите въвеждат метални жетони, с които маймуните получават храна. За тази цел създават малък импровизиран пазар, където предлагат различни храни на различни "цени".

Лори Сантос, професор по когнитивна наука и психология в университета "Йейл", е една от "търгуващите" с маймуните.

"Използвахме този сценарий, за да отговорим на въпроса дали маймуните обръщат внимание на това колко дават, за да получат нещо? И дали ще опитат да увеличат "парите си", обяснява тя.

"Това, което ни изненада, е, че с много малко обучение маймуните започнаха да купуват храна на по-ниска цена", казва Сантос. "Освен това отиваха да "пазаруват" много повече от онези, които им даваха повече храна за по-малко жетони."

Подобно на хората и маймуните показват опортюнистични наклонности –  те моментално се възползват от ситуацията и не пропускат да заграбят останалите без надзор жетони, което показва, че бързо разбират тяхната стойност.

Изследователите въвеждат и възможността за избор в експеримента. Маймуните могат да търгуват с един от двама души. Единият дава две зърна грозде за един жетон – сигурна и без загуби сделка. Другият дава едно или три зърна грозде за един жетон. Тази опция е свързана с по-голям риск, тъй като половината от опитите могат да получат едно зърно грозде, а другата половина - три.

Преведен към паричните операции, опитът може да изглежда така: имате опция да получите гарантирана сума от 2000 долара или шанс (50%) да получите 1000 или 3000 долара.

Кой вариант бихте избрали?

Повечето хора ще избират безопасното решение: вземат 2000 долара, същото правят и маймуните.

Дотук добре. В края на краищата еволюцията на човека е част от еволюцията на животинския свят – хората и маймуните имат общи гени. Но след като изследователите променят експеримента така, че маймуните да имат еднакви възможности, но с различна отправна точка, се случва нещо интересно.

Единият продавач, въпреки че има три зърна, продължава да дава на маймуната две срещу един жетон. За маймуната "това е неизбежна, но малка загуба", обяснява проф. Сантос. Другият включва известен риск: понякога дава на маймуната три зърна грозде, понякога отнема две и дава само едно.

Да онагледим експеримента така: започвате с 3000 долара, но ви се дава възможност да приемете сигурната загуба от 1000 долара и да ви останат 2000, или да рискувате. Ако залагате половината от времето, ще загубите 2000 и ще ви останат 1000 долара, но през другата половина няма да губите нищо. Какво ще направите?

Повечето хора ще заложат и ще изберат най-рисковия вариант. Изненадващо маймуните правят същото. Мисълта, че ще загубят е толкова болезнена, че рискуват да претърпят по-голяма загуба заради възможността да не загубят нищо.

Когато акциите на фондовите борси се сриват, очакванията са хората да станат по-предпазливи. В действителност се получава обратното, те поемат още по-големи рискове: продължават да държат акциите си, макар че цената им пада, надявайки се да се покачи отново. Реакцията им е такава, защото не могат да понесат да имат по-малко от това, с което разполагат в момента. Тоест хората предпочитат  да избягват загубите, отколкото да печелят. Проф. Сантос е на мнение, че трябва да се намерят хитри начини, за да загърбят хората разрушителните си инстинкти.

Много хора биха искали да спестяват, но да отделят пари от заплатата и да ги влагат в банка може да изглежда чиста загуба при ниските лихви.

Като взимат предвид това, учените създават нестандартни програми, една от които е "Save More Tomorrow" (SMarT), разработена от икономистите Ричард Талер и Шломо Бенарти. Това е прост, но твърде находчив начин да се насърчава спестяването до пенсиониране. За тази цел е необходимо работещите да се включат в програмата колкото се може по-рано, така че да нямат непосредствени финансови ангажименти. Самите вноски за пенсия започват при получаване на всяко следващо увеличение на заплатата. По този начин работещите не усещат толкова, че получаваните до момента доходи са намалели. Вноските се увеличават във времето с всяко увеличение на заплатите, докато сумата не достигне предварително определения размер. И още нещо: включилите се в програмата могат да се откажат от нея по всяко време.

Досега са отчетени обширни данни за фирма, която изпълнява програмата от 1998 г., и предварителни данни за други две, които я прилагат отскоро. Те доказват, че програмата е успешна. Много от хората, на които е предложена, приемат да участват в нея, а болшинството от присъединилите се остават в програмата. Първата фирма, която има данни за повишение на заплатите за период от четири години, участниците в SMarT увеличават почти четири пъти размера на спестяванията си. Разбира се една от причините, поради които програмата SMart работи толкова добре, се  обяснява с инерцията: след включване в програмата, малцина се отказват. Планът SMarT прилага тази поведенческа тенденция, която кара хората да отлагат спестяванията за неопределено време (т.е. отлагане + инерция), и го използва.

Решенията, които хората взимат относно парите, често изглеждат неразумни и могат да доведат до ценови балони и сривове на финансовите пазари. Това, което иска да каже проф. Сантос чрез своя експеримент с капуцините, е, че вероятно все още съществуват някои еволюционни поведенчески особености, които трудно се заличават.