Пазете се, мой скъпи генерале,

не се отдавайте на ревността —

това чудовище зеленооко,

което прави смешни тез, които

му служат за храна! Блазе на всеки

рогат съпруг, комуто не е мила

жената, дето го е насадила —

той знае, но нехае! Но какви

проклети мигове брои тоз, който

обича и ужасно подозира,

съмнява се и от любов умира![1]

Преди да започнем с формите на патологичната ревност обаче, следва да се отбележи, че като такава, тя се изучава в общата и съдебната психиатрия, и в психотерапевтичните науки, и трябва да може да се разпознава, за да може да се окаже адекватна помощ.

Преди всичко ревността е емоция. Първата асоциация, обикновено е със сексуалната ревност, която от еволюционна гледна точка се обяснява с инстинкта да се предадат собствените гени, а не гените на останалите съперници. Патологичната ревност е ирационална, тя е преди всичко фантазията, подкрепена с доказателства, които в реалността често са безпочвени и превръща своя обект в мишена на недопустимо поведение. Патологична е и ревността на хората, които страдат от поведението на действително неверен партньор, но по различни, ирационални причини, реагират ирационално. Провокирана на практика от чувството за собствена малоценност, лошото интегриране на близките обекти (възприемането на образите на най-близките и значими хора), чувството на тревога, свързано с възможното отхвърляне и отказ от близки отношения, афективната неустйчивост и примитивните механизми на психологическа защита, ревността е едновременно с това и чувство, което ни прави изобретателни, зли, и понякога просто оцеляващи.

Ето някои от теориите за възникване на ревността:

Психодинамични теории

Фройд е считал, че паталогичната ревност представлява собствена проекция на латентната хомосексуалност на принципа "аз не го обичам, защото тя го обича". От друга страна, това е механизъм, при едиповата ситуация, когато синът ревнува от бащата, при което съперничеството се съчетава с идентификацията със съперника. Теорията на привързаността може да обясни мъжката ревност, чувствата на гняв и агресия по отношение на жената – партньорка. Хората с ненадежден модел на привързаност особено когато това е съчетано с висока степен на тревожност и обсесивност, са в по-голяма степен изложени на риск да изпитват това безпокойство в отношенията със своите партньори.

Когнитивните теории

Чувството за провал, повишената сензитивост и липсата на чувство за сигурност са основните предразполагащи фактори в развитието на патологичната ревност. Често това е провокирано от факта, че в подобна ситуация, човек грешно интерпретира и оценява фактите и съответно реагира неадекватно на информацията, с която разполага в рамките на личното си взаимоотношение.

Тези понятия приличат на елементи от теорията на привързаността, особено по отношение на граничните или параноичните разстройства на личността.

Сексуална дисфункция

Патологичната ревност понякога е резултат и на понижената сексуалност, с цел – да компенсира липсата й от една страна и от друга – да накаже по-сексуалния партньор в двойката.

Понякога именно угасващата сексуална функция или прикритата хомосексуална ориентация на единия партньор провокират патологичната ревност, която сякаш се опитва да превърне партньора в обекта, който всъщност е търсен. Така ревнуващата жена смята, че партньорът й е желан от много жени и й изневерява, докато в реалността той е по-скоро импотентен мъж. Или ревнуващият мъж, който счита партньорката си за жена, желана от всички, която може или изневерява непрестанно (в реалността - жена, която не изпитва сексуални желания).

[1] "Отело" Уилям Шекспир, Събрани съчинения в осем тома, Том 3, Трагедии, Превел от английски: Валери Петров, изд. Захари Стоянов