"Живото око" – Жорж Брасай
Париж не е само градът на любовта, той е и муза за редица артисти. Сред вдъхновените попада Жорж Брасай, който през 1930 г. е обзет от магията на нощен Париж и решава да запамети моментите пред очите му завинаги. За целта използва фотоапарат. С фотографиите си Брасай ни показва човека като субект на града, той отваря очите ни за всеки детайл, показва истината, криеща се зад ъгъла само в един кадър.
Брасай успява да намери съвършената среда между светлината и нощта, която до ден днешен никой друг не може да достигне. Той успява да улови картината пред очите му по начин, който ни позволява да проникнем в неговия свят и да гледаме през неговите очи. По времето, в което Брасай започвал да снима Париж, той вече бил най-фотографираният град в света. Но между него и останалите фотографи има огромна разлика – те не притежават виждането на Брасай. Той променя начина, по който възприемаме Париж. Неговият Париж се е слял с тъмнината, сякаш черното е естественият му цвят.
"Всъщност, когато погледнете Брасай, с изпъкналите му очи, постоянно шарещи насам-натам, веднага бихте си помислили, че не му трябва нищо друго, за да улови разнообразието в света ни."
Прякорът "живото око" Брасай получава благодарение на близкия си приятел Хенри Милър, който споделя думите по-горе за фотографа. Истинското име на Брасай е Гюла Халаз. Той е роден на 9 септември 1899 г. в Брасо, Трансилвания. Заради работата на баща му, който бил професор по френска литература, семейството му се преместило за една година в Париж, когато Брасай бил около 5-годишен. Въпреки кратката среща Париж остава запечатан в съзнанието на младото момче.
"На Avenue du Bois често гледах мъжете и жените как яздят коне, наблюдавах спортните отбори и първите автомобили. Бях на церемонията по посрещането на Алфонсо XIII в Париж. Наслаждавах се на огромни спектакли и циркове, включващи каубои и бизони."
Тези ярки спомени от времето прекарано във френския град един ден ще вдъхновят същото това момче да запамети и сподели неговото виждане за света чрез картини, писания и по-късно чрез фотография.
През 1924 г. мечтата му се сбъдва и Брасай се премества в Париж, където работи като фотожурналист. По време на заснемането на арт изложбата "Minotaure" той среща сюрреалистите Салвадор Дали и Пол Елюар. Брасай също е имал късмета да познава и да бъде приятел със знаменития Пабло Пикасо по време на живота му в Париж. Първото им преживяване заедно е когато Пикасо води Брасай в дома му, за да фотографира скулптурите му. На следващия ден го кани да отиде със семейството му на цирк. Като резултат от близкото им приятелство Брасай пише "Conversations avec Picasso" ("Разговори с Пикасо"). По това време работата на Брасай била познавана от всички и той започнал да снима за "Harper’s Bazaar", фотографирал личности като Алексей Бродович и Алберто Джакомети.
Брасай искал да "обездвижи движението" /негови думи/, вместо да снима пулсиращия град чрез движението. През собствените си очи, Брасай виждал красотата на Париж в непознатите и забравени улични места. Той използва фотоапарата си, за да заснеме невидимата страна на човешкото поведение – от незаконни връзки и частни приеми, до престъпната дейност и полицейската активност, до скитници и работници, току-що приключили нощните си смени. В работата на Брасай има спонтанност, но когато се налага, той не се замисля да нагласи нещата, така че да постигне желания резултат, макар и рядко, това се е случвало. Но той предпочитал да разкрива чрез непосредствеността, показвайки осъзнатата красота в нещо, в място или в човешкото присъствие само по себе си.

