Bottle-kicking една от онези езически традиции, които устояват на промените на времето и позволяват на хората в 21. век да се забавляват като предците си. Или поне да си помачкат кокалите с повод.

Този обичай е характерен за селото Халатон в Лестършир, Англия. Първите писмени сведения за него са от 18. век и произтичат от една местна легенда. Според нея две жени от селото били нападнати от бик, но в този момент отнякъде изскочил един заек и отвлякъл вниманието на бика. Така жените се спасили и решили да се отблагодарят на Бог за това, че е пратил заека, като започват да даряват пари на църквата на Великден. С парите свещеникът прави заешки пай, дванайсет хляба и приготвя две бурета с бира за бедните от селото.

Жителите на селото очевидно счели възможността като удобна да се поступат за продуктите, а в един случай идват селяни от съседния Медбърн, които открадват бирата. Халатонци тръгнали да ги гонят и оттогава възниква вековната вражда между двете селища.

Всъщност традицията със сигурност е по-древна. Според някои теории тя е започнала през древните езически времена, когато зайци са принасяни в жертва на богинята Еостре.

Затова и цялото събитие има подобен привкус. Bottle-kicking започва с шествие през Медбърн и Халатон, по време на което местните носят голям пай от заек и три малки буренца. Две от тях са пълни с бира, третото е направено от здраво дърво и е боядисано в червено и бяло.

Паят се освещава от местния свещеник, който по-късно го разделя на парчета и го хвърля на събраните хора, за да се боричкат. Останалото от пая се прибира в чувал, който се отнася на близкия Хълм на заешкия пай.

Буретата с бира пък се носят в една постройка, където преди селяните са изстудявали сиренето и кашкавала, по времето, когато в селото е имало пазар. На това място се раздават и хлябовете, а след това идва време за голямото меле.

Играта започва, когато оцветеното в червено и бяло буре е подхвърлено три пъти във въздуха. Всеки отбор се опитва да пренесе бурето през два потока, които са на разстояние 1,6 км. Това масово мероприятие прилича на огромно ръгби с буренце, а играчите са затруднени допълнително от особеностите на терена като храсти, канавки и мрежи.

Досто общо е да се каже, че има правила за Bottle-kicking. Забранени са единственото душенето, ваденето на очи и използването на оръжия. Което не означава, че събитието не е минавало без счупени кости.

След края на играта участниците се връщат в Халатон. Най-добре представилите се сред тях биват качени на постройката за сирене, където се изстудяват двете буренца. След това най-добрите биткаждии отварят буретата и дават на хората да пият от благата течност. Накрая всички отиват в кръчмата, където да се изпият още много бурета.