Смелостта да се храните сами

Какво ще си помислите, ако видите някого, който се храни сам в заведение? Ще го забележите, нали? Не се съмняваме. Ще го помислите ли за луд? Или поне, че има нещо нередно в него? Че е самотен? Или че е сам в живота като цяло? Може би ще го съжалите?

Хората, които се хранят сами, не заслужават вашето съжаление. Погледнете ги отново. Та те удовлетворяват едни от най-големите си житейски нужди и изпитват незаменимо удоволствие от това. Защо? Защото да се концентрираш върху това, което консумираш, да възприемаш процеса на храненето си в самота, това е в основата на самодостатъчността. Само тогава може да бъдете освободени от чуждото мнение относно храната ви, вярванията и проповедите на останалите по темата за хранителния режим, от рестрикциите, които са си наложили, от така или иначе зловредното бъбрене, от компромисите и моралните си задължения (като това към уговорката ви с приятел за вечеря в 21:00, прегладнели още в 18:30, дъвчейки я избелващи дражета, я салфетките по масата, докато ви взимат поръчката. Забравете за това. Сега вечеряте сами. Вие сте остров.

Британският кулинарен критик Джей Рейнър, който се придържа към тази философия, казва: "Не се тревожа, че някой може да си помисли, че съм тъжно копеле. Изобщо не ми пука какво си мислят хората по този повод. Едно от най-любимите си удоволствия доставям, като избягам сам към лондонския Чайнатаун (китайския квартал) в работен ден за обяд. Сядам с броя на The New Yorker и половин изпечено пиле в Малките четири сезона (Little Four Seasons). Това е моята представа за рая. А удоволствието може да стане още по-голямо с помощта на добър сервитьор, който осъзнава, че няма нужда от съжаление, защото ти си тук, за да си подариш удоволствие. За да позабавляваш себе си."

Ако не сте свикнали да ядете сами, може да се изкушите да компенсирате липсата на други хора с глупави текстови разговори. Може дори да пресолите ястието си, докато говорите по телефона. Но недейте! Не пресолявайте манджата, а се потопете в уюта на своя остров. Е, разбира се, има и някои ястия, които са по-подходящи за похапване сам в сравнение с други. Както всяка жена, която си е позволявала да яде банан или наденичка навън, или пък да си ближе сладоледа, заглеждана от мъжете наоколо, би ви казала, някои храни стават по-очебийни, когато си сам. Но такова хранително фелацио, твърди Джей, е проклятието на жените: "Аз никога няма да знам какво е усещането, освен ако… не знам… не реша да се гмуркам в чиния с миди, може би?"

Подобно на онанизма, храненето в самота най-често се прави с една ръка – с едната държите вестника, книгата, списанието или телефона, а с другата пренасяте храната от чинията към устата си. Освен в случаите, когато сте проявили смелостта да си поръчате ястие, което изисква по-голяма отдаденост от страна на тялото ви - от онези лепкавите, размазващи се по лицето ви храни. Тогава може да изберете някое по-скришно място в заведението. Като Джей, който си има скатано ъгълче в Bodeans – меката на ребрата в Лондон, и е подготвен винаги, когато му се похапват стриди в специализирания за това бар в Мейфеър (бел.ред. квартал в централен Лондон), където редовно става свидетел на ожесточената битка между човекът и гурме стридите.

Какво трябва да знаем за храненето сам?

Като всяко друго самостоятелно начинание и храненето сам изисква балансирана комбинация от отдаденост, ентусиазъм и себелюбие. В крайна сметка, трябва да се храните с някой, който обичате. Ако излезете да вечеряте сами и установите, че не харесвате компанията (си), значи имате проблем. Така че изберете ден, в който сте в добро настроение, съветва кулинарният критик. Да, всеки нормален човек обича да говори с приятели и често го прави по време на хранене, но понякога този нормален човек иска да говори със себе си. А докато се храни, най-лесно постига вътрешно съгласие - съгласието между "мен" и "аз".

Не се срамувайте. Човекът, който се храни сам, не се срамува от това. Това също е част от цялостното блаженство на акта. Може да бъдете лакоми, да попиете и последната капчица чесново масло с топлото си хлебче. Ммм… Блаженство. Защото, ако бяхте в компанията на друг човек, нямаше да можете. И най-добре оставете чувството за вина настрана. 

Ослушвайте се. Ако се храните сами, получавате лиценз да слухтите. Няма да повярвате какви пикантерии може да чуете от разговорите на другите маси. Сега може да наблюдавате другите, езика на тялото им, да анализирате, а защо не и да си измисляте истории за тях.

Понякога може да вземете книга със себе си. Да се потопите в ритъма на храната, думите и виното. Ако го направите на дивана вкъщи, може и да не изглеждате тъжно, но със сигурност няма да изглеждате така бляскаво. Ако го направите на красива маса сбезупречно приготвени cote de boeuf (телешки стек) и крем брюле на фона на изискана музика, ще разберете автентичното усещане за зрялост. Поведението ви ще казва: Аз съм голям човек. Аз имам вкус. Аз харесвам себе си. Така че просто ме оставете намира.

Хапването сам се превръща в идолизиран акт и чрез култовия герой Джеймс Бонд. Към изтънчените маниери на Бонд, сред които съвършената ръка в покера, ловкото шофиране през алпийски проходи и небрежната победа на голф, Иън Флеминг описва и соловите му хранителни навици. В "Диамантите са вечни" (Diаmonds are forever, 1971 г.) например, Бонд отива във Voisins, където изпива два коктейла водка мартини, изяжда порция яйца "Бенедикт" и ягоди, четейки прогнозата за конните надбягвания.

Но храненето в самота е приятно само тогава, когато е по избор. Ако сте шофьор на дълги разстояния, който яде по три пъти на ден в различно заведение и винаги сам, това вероятно няма да има здравословен ефект върху вас. Да не забравяме, че най-важно за щастието ни са качествените взаимоотношения с близките ни.

И накрая, но не на последно място, внимавайте със смартфона. Няма да разберете какво е наистина да се храните сами, ако не напуснете Facebook, Twitter и Instagram, докато го правите. Повечето от нас биха направили именно това – скролване по екрана с майонезени пръсти. Въпрос на дисциплина е да седнем и да наблюдаваме ястието или компанията си без да скролваме. Поведение, което изисква воля.

Проявете воля. И дори да не можете да си позволите изискана вечеря в скъп ресторант, и то само за себе си, изберете слънчев ден и излезте в парка. Сами. Купете любимия си сандвич и му се насладете. Потопете се в слънчева светлина, газирана напитка и майонеза. Ще бъде божествено. Освен ако не харесвате себе си – тогава ще бъдете просто прецакани.

по VICE

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види