Лисабон за начинаещи

Много дълго време чаках това пътуване, под дълго имам предвид години, но все нещо се случваше и осуетяваше плановете ми да посетя този град, свързан индиректно с голяма част от живота ми. Майка ми е учила португалски език като студентка по испанска филология, преди да се появи португалистиката в България, и ми е разказвала много за Портокалия (както я наричах като малка) и Бразилия, която успях да видя с очите си през 2014.

Та този месец, с много предварителни картини в главата и голяма кошница очаквания, се отправих към Лисабон в компанията на моя приятел – Виктор. Също така успях да се снабдя предварително, благодарение на приятел, с гида на National Geographic за Лисабон (невъзможно е да бъде открит на български, незнайно защо не го печатат), който е структуриран и поднесен чудесно.

Далеч съм от идеята да давам категорични напътствия какво точно да посетите, всеки ще си нарисува своя собствен Лисабон, просто ми се ще да опиша неподражаемата атмосфера, която усетих, несравнима с който и да било друг град, където съм била. Може би толкова трудно ми е било да пиша само за Истанбул, градът между Европа и Азия.

Но да се върнем на лисабонска вълна. Всъщност като се замисля, между Португалия и България има доста прилики. По територия е по-малка от България – 91 836 кв. км, но по население ни изпреварва - повече от 10 милиона души. Като част от Иберийския полуостров, навремето разделен на отделни кралства, Португалия също векове наред е под мюсюлманско владичество (7-15. век). България и Португалия оформят външни граници на Европа, а Кабу да Рока е най-западната точка на континента.

Снимка: Liam Mckay

В Лисабон се подгответе за градска действителност – уникална, ярка, но непретенциозна, тоест ще се разхождате сред красив исторически и архитектурен пейзаж, но вплетен в ежедневието на хората, горди наследници на великите мореплаватели, които не забравят, че страната им е била империя с територии в Южна Америка, Африка, Индия, Китай.

Ето няколко ключови думи, с които е добре да сте наясно предварително: азулежу, фаду, виньо де каза, бакаляу, мирадоуро…

Да започнем с азулежуто. То е навсякъде, окото ви ще се напълни с красотата на тези глазирани плочки (азул – синьо), наследство от маврите, които може да видите по фасадите и в интериора на къщите, като декоративни пана в обществени сгради, които наподобяват стенописи, украсяват дори църквите. А невероятното фаду - него може да чуете вечер в така наречените казаш де фаду (къщите на фадуто), та тази бавна, протяжна мелодия, която само с китара и глас успява да предаде онова непримиримо чувство на тъгуващия, което португалците наричат саудаде…

Лисабон е известен като Града на седемте хълма – това означава, че има много места, откъдето може да погледнете на португалската столица отвисоко. Съветвам ви да посетите поне няколко от панорамните площадки (на португалски се наричат мирадоуро), от които градът, с цялата си прелест, ще бъде в краката ви.

Лисабон е артистичен, бавен, фаден, азулежен, уютен, на места мръсен и разпадащ се, но горд и готин. Няма за цел да ви прелъсти, вие сами ще му се отдадете, стига у вас да гори неприкрита емоция и нестандартен поглед към света…

Задължително опитайте тяхната типична риба – треска: бакаляу, за която вече сме разказвали, тя е символ на португалската идентичност и е адски вкусна в най-разнообразните си рецепти, за които португалците твърдят, че са 365. За Лисабон е типичен вишневият ликьор – жинжиня, който се пие като дижестив, подобно на портвайна. Царе са и на сладките изделия като паштейш де Белен, вкусна плодова пита с яйчен крем, или традиционните им чийзкейкове – кейжадас, макар че изобщо не мога да ги оприлича на познатите такива.

Снимка: Tom Byrom

Разполагахме със седем дни, в които да опознаем Лисабон и околностите му. Препоръчвам да си вземете удобни и здрави обувки, защото освен че е на седем хълма, и забележителностите му са на пешеходно разстояние, почти навсякъде из града е поставен калдъръм в черно и бяло.

Метрото е чудесно устроено и е красиво (отново) отвътре с тематичните си спирки. Качете се и на историческия трамвай 28, като внимавате за личните си вещи. Много приятно приключение, само си изберете по-ранен или късен час, тогава може да се озовете сами в трамвая, който по невъобразим начин обикаля града, като на места буквално може да пипнете пътниците от другия трамвай и сградата от другата страна.

Ден 1

Понеже не открихме директен полет, нашият беше с прекачвания и съответно закъснения, та затова се озовахме малко по-късно от предвиденото в квартала Алфама, където бяхме резервирали малък апартамент. Стар квартал на хълмовете в близост до замъка Сау Жоржи, изпълнен с криволичещи тесни улички и стълбища.

Името Алфама идва от арабската дума Al-Hamma, или горещ извор, а кварталът е дело на маврите. Ние бързо попаднахме на едно красиво кръчме с нетолкова впечатляваща кухня, но предлагащо чудесно виньо де каза (домашно вино). В Португалия няма лошо вино, което и да вземете на случаен принцип в супермаркета, няма да сгрешите. Пивко е, леко и неусетно те опиянява. Дори по-евтините вина не залагат на количеството спирт, а на качеството на гроздето…

Обходихме Алфама и ни стана ясно, че въпреки многовековната си история, е млад по дух, шумен и различен на всеки ъгъл…

Снимка: Andreas Brucker

Ден 2

На втория ден, още от сутринта, бяхме пред вратите на Кащело де Сао Жоржи (Замъка Св. Георги). Той е на един хвърлей разстояние от Алфама, нагоре по хълма, но иначе класическият начин да стигнете дотам е да вземете трамвай №28 до църквата "Санта Лусия", а оттам за кратко пеш нагоре.

Възникването на замъка се свързва с вестготите през 5. век, а четири века по-късно маврите го дострояват и разширяват, като допълват с крепостни стени.

Във времето първият португалски крал Афонсо Енрикеш извършва още изменения, а до 16. век замъкът се ползва за кралска резиденция.

Днес той е предоставен за посещение, с билети, разбира се, а в него има музей, кафене, сенчести борови дървета и страхотни гледки.

Втората част на деня оставихме за посещение в по-вътрешните квартали на града - Шиаду и Байру Алту, за да стигнем, разбира се, до водата – великата река Тежу. Видяхме и реликвата от земетресението през 1755 г. църковен кораб, който оцелява, в момента функционира като музей, както и асансьора, построен от един от учениците на Айфел.

Снимка: Li Jiachun

Ден 3

Взехме метрото до емблематичния музей "Гулбенкян", който се намира в северната част на града, за да видим как нефтеният магнат от арменско-османски произход – Калуст Гулбенкян (1896-1955), избира Лисабон за свой град и му дарява впечатляваща си колекция от изкуство, която събира цял живот. Музеят е разположен сред парк с богата растителност, сред които се виждат много скулптури, красиви езерца и места за отмора, тоест съчетава най-ценното: природата и изкуството.

Иначе вътре може да се види огромна еклектична колекция - около 6000 творби - сред които скулптори от Месопотамия и картини на френски импресионисти, като "Момче, правещо сапунени балончета" на Мане или Търнър ще ви блъсне с бурната си творба "Крушение на транспортен кораб"…  Не по-малко впечатление прави възхитителната колекция от бижута и стъкло на Рене Лалик (1860-1945), в стил ар нуво. Величествени украшения за глава и тяло, змийски глави, котки, пеперуди и други животни и насекоми, които са олицетворение на техническия усет и талант на Лалик. Прииска ми се да се украся с всичко до едно и да изкрещя, че това е правено от човешка ръка, а не от машина…

В близост до музея се намират и други впечатляващи места като Студената и Топлата оранжерия, Центърът за модерно изкуство и Парк Едуардо, които също заслужават да се видят…

Ден 4

Понеже моят приятел е запален по сърфа, хавайският такъв, за него беше истинско вълнение да пробва бавните и могъщи вълни на Атлантика.

Има такива местни гидове – сърфисти, които предлагат да покарате сърф в тяхната експертна компания. Та и ние го направихме с нашия Тиаго, сладкодумен учител по сърф, отказал се от архитектурна кариера, за да следва вълната. Той ни заведе с колата си на 30-40 км южно от Лисабон в компанията на още две датчанки-сърфистки.

Тиаго ги вкара в океана, който принципно си е студен – 15-16 градуса, с осигурени неопрени и сърфове - доста забавна гледка отстрани. Аз си стоях на красивия и безлюден плаж и ги гледах как гонят вълната.

После Тиаго ни заведе в един автентичен ресторант, където опитахме истински традиционни манджи заедно с местните, които си пиеха и хапваха богато. Включително и нещо като малки пиленца – врабчета, аз лично не пробвах…

Снимка: Luca Dugaro

Ден 5

Отделихме цял ден на Синтра, до него се пътува за кратко с влак, който се явява курортно планинско селище с няколко наистина фамозни замъка. В града се качихме на автобус, който ни откара до най-невероятния замък на света. Националният дворец "Пена", напълно откачен с ярките си цветове и причудливи кули, той е творение на артистичния принц Фердинанд Сакс-Кобург. Да, от добре познатата ни династия Кобурги. Едно лирично отклонение, в една централна книжарничка, единствената книга с топла връзка: България, беше мемоарната книга на Симеон Сакс-Кобург Готски.

Но да се върнем в "Пена" – една прищявка на баварския бароков стил и не само… Ще ви се завърти главата не само от височината и изненадващите гледки, но и от неземните арки, минарета, назъбени кули, плочки и ярки цветове. По-късни представители на кралската фамилия са били и силно изкушени и от Изтока, който също присъства с множество вещи и мебелировка.

После, понеже времето доста напредна, успяхме да посетим само още един замък (наближи ли 17:00 часа всичко затваря), а именно Замъкът на маврите от 8. век. Препоръчвам ви много рано да се появите в Синтра, за да разгледате възможно най-много от съкровищата на това забележително градче.

Надолу се спуснахме с местен, който развозваше туристи в португалския си военен джип и беше как да кажа: доста забавно… След всеки пореден рязко взет завой казваше, че кара с емосао…

За финал ударих набързо една джинджа и си взехме типичните кейжадас. Ума делисия, както се казва на португалски.

Снимка: Luis Dille

Ден 6

Предпоследният си ден прекарахме в Белен, район далеч от центъра, пак се пътува с влак дотам, но си заслужава да се отиде заради няколко важни забележителности: великолепния Йеронимски манастир (Мощейро душ Жеронимуш) и Торе де Белен, както и въпросните паштейш де Белен, сладки изкушения, за които се чака като пред музей.

Ние хапнахме в една мъничка, изглеждаща доста автентично, кръчма. Интересното беше, че сервитьорите в този момент си почиваха, но понеже започна обилно да вали ни приютиха вътре, често португалците правят почивка, като сиести в Испания, по време на които си релаксират и хапват. Така успях да наблюдавам как тези хора се хранят. Бавно, много бавно, с лице насочено към забързаното ежедневие отвън, или към бушуваща вода, едни такива спокойни и одухотворени физиономии, които дори ябълка с хляб и сирене да ядат, отпиват на бавни глътки червеното вино и мълчат, а удоволствието се разлива по лицата ми. Никога няма да забравя начина, по който се захранват с живот.

Якото беше, че успяхме да вземем електрически тротинетки и бързи като стрела да обиколим по крайбрежната и по удобната велоалея, за да стигнем до Торе де Белен и впоследствие да посетим Йеронимския манастир. До него е залепена църквата със свободен достъп, където може да се преклоните пред саркофазите на двете най-велики личности за Португалия – откривателя Вашко да Гама и поета Луиш Камойнш, описал в стихове възхода на Португалия и превръщането й в империя. В манастира се намира и гробницата на друг голям португалски поет от началото на 20. век –  Фернандо Песоа.

С негови думи ще завърша този ден:

Живей живота си, нека не те живее той.

Имаше и още нещо, че животът е хубав, но виното още повече… Свободен превод.

Завръщане

Пътувахме обедно и съответно набързо пихме кафе на един площад в неделния ден, докато гледахме как тълпи туристи се качват на 28-мицата. Бяхме осъзнали, че вече сме влюбени в този град, но ще трябва да го напуснем, за да дойдат другите нови сърца, готови да усетят същата емоция.

Обещахме си да се върнем, защото тази любов остава, така както усещането за саудаде – горчивата болка за нещо, което си преживял, и което ще ти липсва…

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види