Източник: FotoBasa

Чернобил и генетика на надеждата

Информационно затъмнение

На 26 април 1986 година в 1 часа и 23 минути през нощта избухва ядрената авария в Чернобил. Първото съобщение в Съветския медиите се появи само 36 часа след взрива – на 27 април говорител по радиото на съседния град – Припят излиза с информация за случилото се и призовава към частична евакуация на жителите.

На 28 април съветската агенция ТАСС предава кратко съобщение: "В Чернобилската атомна електростанция настъпи нещастен случай. Един от реакторите се повреди. Предприемат се мерки за ликвидиране на последиците от произшествието. На потърпевшите  е оказана необходимата помощ. Създадена е правителствена комисия за разследване на обстоятелствата по случая."

Но жителите на засегнатите райони не са предупредени за опасностите и не са им дадени препоръки как да се държат, за да намалят нивата на получената радиация.

Липса на йодна профилактика

На 29 април полските власти решават да се организира акция, при която се раздават йодосъдържащи лекарства в североизточните райони на Полша, предназначени за превенция на рака на щитовидната жлеза при децата. В Съветския съюз тези мерки не са взети навреме. Опасността идва от това, че радиоактивния йод 131 има период на полуразпад  от 8 дни и е особено опасен в първите месеци след аварията.  Тъй като той се наблюдава в особено концентриран вид в млечните продукти и зеленчуците, той се натрупва чрез щитовдината жлеза особено при децата. Според експертите на ООН, голяма е вероятността именно нивата на йод 131 да е причината за значителното увеличение  на случаите на рак на щитовидната жлеза сред тези, които са били деца по време на аварията в Чернобил.

"Черният дъжд"

В първите дни след аварията вятърът духа предимно в североизточна посока, създавайки опасност да разпространи радиацията в руските градове – Воронеж, Москва, Нижний новгород, Ярослав. Майор Алексей Грушин разказва за това как многократно с помощта на специални снаряди са взривявани радиоактивните облаци над Беларус. За разлика от Москва, която дълго време отрича въздействието на радиоактивните облаци. Днес, само за сравнение, се знае, че радиоактивното замърсяване под формата на изтичане на пара и дим от повредения чернобилски реактор е приблизително 400 пъти по-голямо от това при атомното бомбардиране на Хирошима.

Празнични демонстрации

Докато множество западноевропейски медии съобщават за заплахата в района на Чернобил, а по телевизиите се излъчват кадри с атмосферните потоци в Източна Европа , в СССР се извършват празнични шествия по повод първи май. Хората не са информирани за нивата на радиацията, както и за това, че не трябва да консумират пресни зеленчуци, плодове и мляко, а от вкъщи следва да излизат колкото се може по-малко.

По-късно Михаил Горбачов дава обяснение, че първомайските демонстрации не били отменени от управляващите, защото се страхували от реакцията на хората – "Наистина ние се страхувахме от паниката. Сами може да си представите последствията от масова паника в многомилионен град. Сега е ясно, че това беше грешка." Над Румъния и България пада радиоактивен дъжд, а манифестациите за първи май не са отменени.

Днес се провеждат множество изследвания за възможните генетични изменения, които радиацията може да причини. След Чернобил, пораженията върху дивата природа и хората са неизброими – вариращи от всевъзможни мутации до бързо прогресиращи ракови заболявания. В момента обаче, може би се случва нещо тайнствено, което да ни даде нова надежда – в новото изследване, проведено под наблюдението на еколога Андреа Бонисоли-Алквати (Andrea Bonisoli-Alquati) от Университета на Северна Каролина, се наблюдават блатни скакалци, иззети от района на Чернобил. Установено е, че потомствата на силно облъчени скакалци развиват много силни защитни механизми и въпреки увредените си клетки, в благодарение на новите си, еволюирали способности, те успяват да оцелеят на повторно облъчване, в по-голяма степен от поколението на скакалци, непреминали през високо радиационно облъчване. Така, може би невидимо за нас, природата затваря раните, които човекът е отворил.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види