Снимки: Getty Images

Ари е велик

Шлагерите на Аспарух Лешников са известни на едно поколение, което вече е в своя заник и неговото име лека-полека потъва в лепкава забрава. Това е несправедливо, защото невероятната история на певеца е класически пример за един ярък талант, който е изгрял на международната сцена, сблъскал се е с тоталитарните режими на 20. век и ги е победил в гибелта си. В 2018 г. за Ари Лешников не се знае почти нищо. Всъщност, авторът на този текст разбра за него съвсем случайно по линията тежко-пиянство-приятели-гугъл-изненада.

 

Изненада, защото роденият на 16 юни 1897 г. в Хасково Аспарух Лешников е искал да стане войник, но в крайна сметка е стигнал до обучение в Берлин, благодарение на таланта си. През 20-те години Германия е преживяла икономически хиперколапс, но културата е по-жива отвсякога и Ари е на правилното място в точното време.

През 1927 г. безработният актьор Хари Фромерман се вдъхновява от  американската джаз-ориентирана вокална група The Revelers и решава да направи немска такава формация. Ари Лешников е водещия тенор сред петимата, които са одобрени след прослушване в апартамента на Фромерман. Другите са втори тенор - Ерих Колин, баритон – Роман Циковски, бас – Роберт Биберти, пианист и аранжор – Ервин Боотц.

Така се раждат феноменалните "Comedian Harmonists", които между края на 20-те и началото на 30-те са най-големите музикални звезди в Европа. Групата печели пубиката с начина, по който гласовете им се сливат, а всеки от певците поотделно може да се включва или изключва от песента. Освен това, те са първата толкова известна формация, която предлага такова разнообразие от стилове от фолк и класически песни, аранжирани от Фромерман, до популярни песни от съвремието.

 

Смесването на стиловете става отличителен белег за "Comedian Harmonists", а шестимата стават истински знаменотости, чиято слава надхвърля границите на континента. Заедно с признанието идват концерти на знакови места като Ла Скала, а след това е ред на големите турнета и хилядите продадени плочи, които им носят огромни хонорари. За един много кратък период от време Ари Лешников е на върха на шоубизнеса в Европа, защото групата му участва в над 21 филма и пълни залите в големите европейски столици, а овациите сякаш никога няма да секнат.

Никой не знае докъде би могъл да стигне тенорът с "Comedian Harmonists", ако един обратен завой на историята не препъва спринта на групата към успеха. През 1934 г. Адолф Хитлер се обявява за фюрер, а нацистката му политика започва да изсмуква свободния въздух в Германия. Групата музиканти е в лоша ситуация, защото в нея има трима евреи – Роман Циковски, Ерих Колин и основателят Хари Фромерман. Бооц пък е женен за еврейка. По това време нацистите забраняват музика от еврейски композитори, а по-късно направо забраняват на евреите въобще да се появяват пред публика. Самият Ари не е евреин, но не е и германец в страна, където това започва да звучи като обвинение. Освен всичко, новата тоталитарна власт се обявява срещу всякаква форма на американска "негърска музика", което означава, че джаз влиянията в музиката на "Comedian Harmonists" вече са на прицел. Така, на прага на най-опустошителната война до този момент, първата най-успешна музикална група в Европа се разпада, докато в същото време е на гребена на славата.

Последният концерт на "Comedian Harmonists" в Германия е през 1934 г., след което те потеглят за гастроли в Съединените щати. В океана те изнасят може би най-грандиозния си концерт на палубата на кораба на американския военноморски флот "Саратога" в Нюйоркския залив. Около "Саратога" са събрани корабите от Атлантическия и Тихоокеанския флот на САЩ, така че публиката е от над 50 хиляди войници. Сред официалните лица пък е президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт.

Това е и върхът в кариерата на Ари Лешников и останалите от "Comedian Harmonists", а след върха има дълго спускане. Фромерман, Циковски и Колин отказват да се върнат с другите в Германия след края на американското турне, защото се страхуват за живота си. Тримата остават в Щатите и изнасят концерти като "Comedian Harmonists" или "Comedy Harmonists", но магията се е изгубила, а край тях светът вече е настръхнал пред световна война. Ари се връща в Германия с останалата част от секстета, която продължава с нови хора и под названието "Das Meistersextett", понеже им е забранено да ползват чужди имена. Тази група също не успява да достигне до успех и е разформирована през 1941 г.

Историята може да завърши по-тъжна, отколкото е. Ари се прибира в България, а всички членове на групата оцеляват през войната, но не се събират никога повече. Аспарух Лешников продължава да се занимава с музика в България, но другият тоталитарен  режим – комунизмът, го запраща в забвение след донос срещу него. В последните си години бившата звезда се изхранва като певец в цирка, а после и като метач в Борисовата градина.  

Когато си отива от този свят през 1976 г., Ари Лешников просто е последвал името си, което отдавна вече е било умряло. Което не значи, че не е могло да бъде възкресено.

Певецът едва ли е разбрал, че предишната година е излязъл четиричасов документален филм на Еберхард Фехнер от телевизята на ФРГ. Филмът съдържа интервюта с другите членове на "Comedy Harmonists", а това е само началото, защото завръщането на секстета в обществения фокус е неизбежен и се случва през 90-те.

През 1997 г. излиза германският филм "Comedian Harmonists", който в САЩ се разпространява като "The Harmonists". 

След филма е създадена музикалната пиеса "Veronika, der Lenz ist da - Die Comedian Harmonists", а актьорите от нея основават секстета Berlin Comedian Harmonists, по подобие на оригиналните Хармонисти и пеят техния репертоар.

През същата година е създаден и тематичният мюзикъл "Harmony", с музика от Бари Манилоу, а през 1998 г. Comedian Harmonists получават наградата Echo от Deutsche Phonoakademie за принос към немската култура.

Така че Ари се смее (или пее) последен, защото е записал името си в световната културна история, въпреки всичко. Режимите го повалиха, но той ги надживя. Всъщност ще живее поне още малко, защото вие вече знаете за него.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види