Шлагерите на Аспарух Лешников са известни на едно поколение, което вече е в своя заник и неговото име лека-полека потъва в лепкава забрава. Това е несправедливо, защото невероятната история на певеца е класически пример за един ярък талант, който е изгрял на международната сцена, сблъскал се е с тоталитарните режими на 20. век и ги е победил в гибелта си. В 2018 г. за Ари Лешников не се знае почти нищо. Всъщност, авторът на този текст разбра за него съвсем случайно по линията тежко-пиянство-приятели-гугъл-изненада.

Изненада, защото роденият на 16 юни 1897 г. в Хасково Аспарух Лешников е искал да стане войник, но в крайна сметка е стигнал до обучение в Берлин, благодарение на таланта си. През 20-те години Германия е преживяла икономически хиперколапс, но културата е по-жива отвсякога и Ари е на правилното място в точното време.

През 1927 г. безработният актьор Хари Фромерман се вдъхновява от  американската джаз-ориентирана вокална група The Revelers и решава да направи немска такава формация. Ари Лешников е водещия тенор сред петимата, които са одобрени след прослушване в апартамента на Фромерман. Другите са втори тенор - Ерих Колин, баритон – Роман Циковски, бас – Роберт Биберти, пианист и аранжор – Ервин Боотц.

Така се раждат феноменалните "Comedian Harmonists", които между края на 20-те и началото на 30-те са най-големите музикални звезди в Европа. Групата печели пубиката с начина, по който гласовете им се сливат, а всеки от певците поотделно може да се включва или изключва от песента. Освен това, те са първата толкова известна формация, която предлага такова разнообразие от стилове от фолк и класически песни, аранжирани от Фромерман, до популярни песни от съвремието.

Смесването на стиловете става отличителен белег за "Comedian Harmonists", а шестимата стават истински знаменотости, чиято слава надхвърля границите на континента. Заедно с признанието идват концерти на знакови места като Ла Скала, а след това е ред на големите турнета и хилядите продадени плочи, които им носят огромни хонорари. За един много кратък период от време Ари Лешников е на върха на шоубизнеса в Европа, защото групата му участва в над 21 филма и пълни залите в големите европейски столици, а овациите сякаш никога няма да секнат.

Никой не знае докъде би могъл да стигне тенорът с "Comedian Harmonists", ако един обратен завой на историята не препъва спринта на групата към успеха. През 1934 г. Адолф Хитлер се обявява за фюрер, а нацистката му политика започва да изсмуква свободния въздух в Германия. Групата музиканти е в лоша ситуация, защото в нея има трима евреи – Роман Циковски, Ерих Колин и основателят Хари Фромерман. Бооц пък е женен за еврейка. По това време нацистите забраняват музика от еврейски композитори, а по-късно направо забраняват на евреите въобще да се появяват пред публика. Самият Ари не е евреин, но не е и германец в страна, където това започва да звучи като обвинение. Освен всичко, новата тоталитарна власт се обявява срещу всякаква форма на американска "негърска музика", което означава, че джаз влиянията в музиката на "Comedian Harmonists" вече са на прицел. Така, на прага на най-опустошителната война до този момент, първата най-успешна музикална група в Европа се разпада, докато в същото време е на гребена на славата.

Последният концерт на "Comedian Harmonists" в Германия е през 1934 г., след което те потеглят за гастроли в Съединените щати. В океана те изнасят може би най-грандиозния си концерт на палубата на кораба на американския военноморски флот "Саратога" в Нюйоркския залив. Около "Саратога" са събрани корабите от Атлантическия и Тихоокеанския флот на САЩ, така че публиката е от над 50 хиляди войници. Сред официалните лица пък е президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт.

Това е и върхът в кариерата на Ари Лешников и останалите от "Comedian Harmonists", а след върха има дълго спускане. Фромерман, Циковски и Колин отказват да се върнат с другите в Германия след края на американското турне, защото се страхуват за живота си. Тримата остават в Щатите и изнасят концерти като "Comedian Harmonists" или "Comedy Harmonists", но магията се е изгубила, а край тях светът вече е настръхнал пред световна война. Ари се връща в Германия с останалата част от секстета, която продължава с нови хора и под названието "Das Meistersextett", понеже им е забранено да ползват чужди имена. Тази група също не успява да достигне до успех и е разформирована през 1941 г.

Историята може да завърши по-тъжна, отколкото е. Ари се прибира в България, а всички членове на групата оцеляват през войната, но не се събират никога повече. Аспарух Лешников продължава да се занимава с музика в България, но другият тоталитарен  режим – комунизмът, го запраща в забвение след донос срещу него. В последните си години бившата звезда се изхранва като певец в цирка, а после и като метач в Борисовата градина.  

Когато си отива от този свят през 1976 г., Ари Лешников просто е последвал името си, което отдавна вече е било умряло. Което не значи, че не е могло да бъде възкресено.

Певецът едва ли е разбрал, че предишната година е излязъл четиричасов документален филм на Еберхард Фехнер от телевизята на ФРГ. Филмът съдържа интервюта с другите членове на "Comedy Harmonists", а това е само началото, защото завръщането на секстета в обществения фокус е неизбежен и се случва през 90-те.

През 1997 г. излиза германският филм "Comedian Harmonists", който в САЩ се разпространява като "The Harmonists". 

След филма е създадена музикалната пиеса "Veronika, der Lenz ist da - Die Comedian Harmonists", а актьорите от нея основават секстета Berlin Comedian Harmonists, по подобие на оригиналните Хармонисти и пеят техния репертоар.

През същата година е създаден и тематичният мюзикъл "Harmony", с музика от Бари Манилоу, а през 1998 г. Comedian Harmonists получават наградата Echo от Deutsche Phonoakademie за принос към немската култура.

Така че Ари се смее (или пее) последен, защото е записал името си в световната културна история, въпреки всичко. Режимите го повалиха, но той ги надживя. Всъщност ще живее поне още малко, защото вие вече знаете за него.