Трудно е да се откажете от всичко, когато цял живот сте работили и сте постигнали някои от най-големите достижения в историята. Хората ще ви помнят заради таланта и победите ви завинаги, а името ви е нарицателно за това, което правите.

Никой не иска да слиза от трона, но неколицната, които са го направили доброволно, са имали своите причини. Ето кои са те.

REM

Това е една от малкото групи, които тръгват от алтернативната и стигат до поп сцената, с една учудваща, неподражаема лекота. От първоначалния успех със сингъла "The One I Love" през 1987 г. се стига до MTV и големите концерти, но бандата не губи специфичния си интелектуално бунтовен дух, а само го променя.

REM е група, която умее да улови духа на своето време и това се отплаща през десетилетия с околосветски турнета, записи за музика към филми и многомилионни сделки. Но през 2011 г. чрез своя уебсайт те обявиха, че групата се разпуска, защото "всичко на този свят свършва и искаме да го направим правилно, и по нашия начин".

За разлика от мнозина, които тъкмо да се откажат и после се завръщат за още едно прощално турне, REM действително прекратиха своята дейност като банда.

Грета Гарбо

Грета Гарбо на практика постига всичко, което може да иска в кино професията до 35-годишна възраст. От 1920 г. до 1941 г. момичето от Стокхолм се превръща в най-желаната жена на света. Тя е международна звезда с три номинации за Оскар, позната от всички афиши. През цялото време Гарбо е огромна сензация за медиите и всяка нейна стъпка е следена, така че животът й се превръща във филм по страниците на вестниците. Те искат иконата Грета Гарбо завинаги, за да продължат да я нищят.

Вероятно заради това след края на снимките на филма "Two-Faced Woman" през 1941 г. актрисата се отказва завинаги от киното. Грета Гарбо вероятно е единственият артист от подобна величина, който доброволно сваля короната от главата си. Тя сама слиза от трона си, за да заживее в уединение в Ню Йорк до смъртта си през 1990 г.

Когато най-накрая намира вечния покой, Грета Гарбо е получила почетен Оскар през 1954 г. и е оставила голяма колекция от творби на Реноар, Пиер Бонард и Кеес ван Донген на стойност милиони долари. В неписаното й завещание е по-ценното: нейните 28 филма, които остават в историята на киното.

Даниъл Дей-Люис

Известен с това, че не обича да се шуми около личния му живот, както и че не се снима в много филми, Луис е един от най-великите и най-потайни актьори на своето поколение. Превъплъщенията му всеки път са брилиянтни, получил е всички възможни награди, както и признанието на публика и критици, което се случва много рядко. 

Англичанинът веднъж се оттегли от светлините на прожекторите, защото стана обущар във Флоренция през 90-те. Той все пак се завърна за някои велики роли, но през 2017 г. всичко приключи. След края на снимките на филма "Phantom Thread" Даниъл Дей-Люис обяви, че прекратява актьорската си дейност.

60-годишният актьор обясни решението си с това, че филмът го е изпълнил с "непоносима тъга".

Дж. Д. Селинджър

Талантът на Селинджър се откроява от ранна възраст, а името му се прочува през 1951 г., когато издава романа "Спасителят в ръжта". Юношеската творба звучи скандално на съвременниците си и има честта да е една от най-забраняваните от властите, както и една от най-преподаваните в американските училища.

След огромния успех със "Спасителят в ръжта" Селинджър пише все по-рядко, а последният му роман "Hapworth 16, 1924", излиза в списание "Ню Йоркър" през 1965 г. В следващите повече от 50 години писателят живее в пълно усамотение в малкото градче Корниш, щата Ню Хемпшир.

Селинджър никога не разкрива причините за оттеглянето си, но със сигурност го брани със зъби и нокти - през годините той съди биографа, любовницата и дъщеря си, защото всички те искат да пишат за него. През 2009 г. името на Селинджър се чува за последно във връзка със съдебно дело срещу друг автор, заради плагиатство.

Авторът умира през 2010 г. в дома си в Корниш, но неговото завръщане предстои. През времето на отшелничеството той е написал множество текстове, които тепърва предстоят да бъдат издавани.

Ерик Кантона

Френският футболист с вдигната якичка и буен темперамент е сред идолите на Манчестър Юнайтед. Той прави дълга кариера, която започва от Франция, преминава през Ламанша и завършва в Лийдс и Юнайтед.

С легендарния номер 7 на гърба Кантона изиграва 143 мача за "червените дяволи", в които вкарва 64 гола и това му гарантира любовта на феновете, дори след като получава наказание за това, че скача в трибуните да бие фен на Кристал Палас през 1995 г.

След това Кантона се завръща и допринася за спечелването на 4 титли в 5 години за клуба. Предвид, че не получава тежки контузии и подобрява дисциплината си, за всички е учудваща новината, че Крал Ерик се отказва от футбола през 1997 г. По това време 30-годишният футболист е на върха на кариерата си.

След футбола Кантона има малки роли в няколко филма като "Elizabeth" с Кейт Бланшет през 1998 г., а след това през 2008 г. във "French Film", като себе си в "Looking for Eric" през 2009 г. и в датския уестърн "The Salvation" през 2014 г. През 2010 г. той записа театрален дебют в постановката "Face au Paradis".

Все пак Кантона остана по някакъв начин в играта. Като треньор по плажен футбол той изведе Франция до световната титла през 2005 г.

Боби Фишър

Считан от мнозина за най-великият гросмайстор на всички времена, Боби Фишър със сигурност е най-ексцентричният. Шахматистът играе от 14-годишен, като през цялата си кратка, но ярка кариера той чупи всички възможни рекорди в играта и я променя завинаги.

През 1972 г. американецът играе исторически двубой на шахматната дъска срещу Борис Спаски от Съветския съюз. Фишър е звезда в разгара на Студената война и когато печели победата в Рейкявик, това е точка в полза на капиталистическия лагер.

Непредвидимият му характер се проявява след това, когато Фишър влиза в спор със Световната федерация и отказва да играе в следващ двубой в руснака. След това шахматистът буквално изчезва.

В следващите двайсетина години новините за него са наистина разнообразни и изпълнени с мистерия. През 1977 г. Фишър отива в Кембридж, щата Масачузец за шахматен сблъсък срещу компютърна програма, като печели и трите двубоя. По-късно гросмайсторът се мести в Лос Анджелис, където става член на апокалиптичен култ. През 1981 г. той е арестуван на улицата, защото е помислен от полицаите за обирджия, когото търсят. След ареста Фишър се оплаква публично и обявява, че му е направена "клопка".

През 1992 г. геният отново побеждава Спаски в неофициален двубой, игран в Белград. Заради тази партия той е подгонен от американските власти, защото по това време Югославия е под ембарго и той не трябва да е там. В следващите години гросмайсторът играе своите ходове по земното кълбо, докато бяга от властите, преди да бъде задържан в Япония през 2004 г. Боби Фишър получава исландско гражданство и живее на острова, където достига върха в кариерата си, до своята смърт през 2008 г.

Франки Мюниц

Звездата от сериала "Malcolm in the Middle" Франки се отказа от киното през 2008 г., за да прави кариера в автомобилните спортове. А след това между 2012 г. - 2014 г. той беше барабанист за групата Kingsfoil.

Фил Колинс

Почетният приз отива при него, защото той просто отказва да напусне сцената. Познат повече като поп идол, Фил Колинс е забележителен барабанист. Пуснете видеото, за да го разберете сами.

Пътят му към микрофона е е заобиколен, но не и неочакван, предвид, че е учил в училище за актьори като дете. Но голямата му любов са барабаните, на които свири от 5-годишен и които го довеждат в изгряващата банда Genesis през 1970 г. Той първо се прочува с палките в ръце, а през 1975 г. става вокалист на групата, защото титулярът Питър Гейбриъл започва солова кариера.

Колинс става изключително популярен и има общо 8 студийни албума, продадени в над 33,5 млн. бройки по света. Останалото, както се казва, е история - списъкът с хитовете и наградите му е толкова дълъг, че може да заеме цялата класация.

През 2011 г. стана ясно, че Фил Колинс трябва да се подложи на тежка операция, заради нерв, повреден от дългогодишното свиренето на барабани. Музикантът беше отписан от сцената, но през 2017 г. той се завърна след операцията и направи серия от концерти.