Харуки Мураками е роден на рождената дата на двама свои знаменити предшественици

12 януари – денят на Шарл Перо, Джек Лондон и Харуки Мураками

Едва ли би имало друг повод тези три имена да бъдат поставени в едно изречение. Но това са трима писатели, три световноизвестни имена, които са оставили своята следа в Световната литература. Нека проследим кога и как са се появили, какво са оставили след себе си и има ли любопитни истории от живота им, за които дори не сте подозирали.

На днешния ден преди 390 години е роден Шарл Перо

Дори повече от 300 години след смъртта си, той е незабравим. Всеизвестен. Няма човек, който да не е чувал приказка, излязла изпод перото на Шарл Перо. Неговите истории са сред първите, които малко дете научава. "Спящата красавица", "Котаракът в чизми", "Синята брада", "Пепеляшка", "Червената шапчица", "Магарешката кожа" и още много, много вълшебни приказни истории. Всъщност, голяма част от тях са народен фолклор, който Перо обстойно проучил и събрал в книга, под форма, достъпна за деца, тъй като голяма част от оригиналните сюжети са доста зловещи. Всичките му публикувани приказки обаче са с щастлив край и завършват с нравоучителни стихове. Той сам твърдял, че приказката за червената шапчица е предупреждение за малките момиченца да не говорят с непознати. Прекарал 75 години на белия свят, Шарл Перо не е написал нито една приказка преди 70-тата си година. В същото време въпреки краткия си творчески път, писателят оставя незаменимо богатство в съкровищницата на Световната литература. "Пепеляшка" е история рекордьор. Тя е най-филмираната история на света, пречупена през призмата на различни времена и нрави.

Приказките на Шарл Перо са популярни с това, че нарушават традициите на класицизма, сковаващи развитието на литературата, но и критикуват от позицията на буржоазията аристократичните предразсъдъци. Играят възпитателна роля с нравствените идеи, вложени в тях, с простора на въображението. Оказват влияние върху развитието на европейската литература и остават завинаги в сърцата ни от деца до възрастни хора.

248 години по-късно Джек Лондон се появява, за да предизвика дивото

Името на Джек Лондон е обгърнато в мистерия. Никой не е съвсем сигурен дали това, което знаем за него 142 години след рождението му, е точно така. Живял е само 40 години, но са му били достатъчни да остави своя отпечатък в Световната литература. Не сме сигурни за истинското му име, произходът и семейството му, тъй като документите му били загубени при земетресение в Сан Франциско през 1906 г. Американският писател обаче е оставил неоспоримо ценно наследство – автор е на над 50 книги, около 200 разказа и спомени за невероятните истории за силата на природата и трудностите по пътя на оцеляването. Няма някой, който да не е чувал за "Белият зъб" и "Дивото зове". Историите на считания в световен мащаб майстор на късия разказ са водени от различните лица на стремежа за оцеляване и самосъхранение – физическо и духовно. Вероятно това се дължи на факта, че целият живот на писателя е бил съпътстван от перипетии и близки срещи със смъртта. Смята се, че когато е била бременна с него, майка му се е опитала да се самоубие. Два пъти. Когато е бил на 15 години решил да приключенства, защото му омръзнало да работи ниско платена работа, взел пари назаем, купил си лодка и решил да стане пират и да бракониерства в залива на Сан Франциско, но скоро лодката му се повредила и бил заловен от калифорнийския брегови патрул. Години по-късно, когато станал студент в Бъркли, нищетата го застигнала едва след първия семестър. Впуснал се в Златната треска, зарязал всичко и отпътувал към Клондайк да преследва златото. Именно този етап от живота му вдъхновява написването на "Дивото зове" и "Белият зъб". През краткия си живот в Лондон се е борил със здравословни проблеми, породени от най-голямата му слабост – алкохола. Докато следвал Златната треска в Клондайк, писателят отслабнал значително и дори загубил част от зъбите си. Това го принудило да се прибере у дома и да се посвети на писането, като направил свой ритуал да пише по 1000 думи дневно. Алкохолът и болестта се оказват най-голямата трагедия в живота му, която обаче го води едновременно към смърт и безсмъртие. Те стават причина за ранната му смърт, но въпреки това, името му днес се свързва с незабравими истории и ще се помни години наред. Години по-късно, в дома му в Сан Франциско са открити близо 600 писма с откази за публикуване на негови творби. Същевременно, наследството, което Лондон оставя след себе си, е много по-голямо, отколкото сме подозирали. Оказва се, че негова малко известна дистопия, която той пише през 1908 г. е поставила началото на жанра и неговата популярност, като вдъхновява незабравими заглавия като "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли, "451 градуса по Фаренхайт" и "1984" на Джордж Оруел.

Днес Харуки Мураками празнува 69-тата си годишнина

Изключително популярен през последните години, Харуки Мураками е роден в семейство на преподаватели по японска литература. Въпреки приемствеността в уклона на Мураками към литературата от неговите родители, той залита към западната литература, която го вълнува значително още от ранните му години. Това обяснява западния му стил на писане, който от една страна го отдалечава от японските литературни течения, а от друга го прави забележим за целия останал свят. Вестник Guardian го определя като един от най-големите съвременни романисти. В същото интервю Мураками споделя, че той и жена му управлявали джаз бар на име Peter Cat преди той да започне да пише на 29-годишна възраст. По негови думи, вдъхновението за написването на първия му роман Чуй как пее вятърът (1979) идва съвсем неочаквано по време на бейзболен мач. Мураками работи над него няколко месеца. Странното е, че авторът решава да започне да го пише на английски и така завършва уводните страници, за да чуе "просто как звучат“, преди да превключи на японски. Романът е публикуван през 1979 г. и през същата година Мураками получава литературната награда Гундзо. Предвещание за светло бъдеще. Хроника на птицата с пружина (1994/1995 г.) е романът, който литературната критика цитира като най-върховно постижение в творчеството на Мураками – това е първото му произведение, в което той включва елементи на физическо насилие и замесва социални проблеми, засягайки чувствителната тема за японските военни престъпления. С този роман той печели литературната награда Йомиюри. Интересен факт за Мураками е, че той е превел знаменити творби на Франсис Скот Фицджералд, Реймънд Карвър, Труман Капоти и Джон Ървинг, но не превежда своите собствени. Една от дългогодишните му мечти и професионални цели, които е изпълнил, е преводът на "Великият Гетсби".

Съпругата на Харуки Мураками – Йоко, е първият читател на всичките му творби, на когото както самият Мураками разказва, разчита за критично мнение и помощ. Друго негово признание се отнася до персонажите-котки в романите, което той обяснява с факта, че е любител на котките и винаги около него е имало котки, още когато е бил дете.

През 2013 г. в интервю за списание New Yorker Мураками признава, че фактът, че е успял да стане професионален писател изненадва и самия него. За 25 години той успява да създаде редица бестселъри, които му спечелват цяло състояние. Самият Мураками признава, че вече дори не знае колко печели на година.

По повод рождения му ден ние ви пожелаваме и вие да изгубите сметката на приходите си.