Снимка: Getty Images

"Старите сини очи" на мафията

"Човек трябва да заобича живота, защото смъртта е голяма досада.", обича да повтаря Франк Синатра. Мрази да казва, че приятелите му са мъртви. Предпочита да смята, че са отишли в планината. На 14 май 1998 г. на 82 години той поема към планинските върхове и оставя след себе си забележителен и блестящ живот, ярко наситен с летящи тапи шампанско, казина, безкрайно дълги дамски бедра, хазарт, тонове музика и нежен джазов танц с мафията."

Още с появата си на света Франк Синатра всява смут и неудобство в редиците на семейството. Раждането му е тежко и води до спукване на тъпанчето. Едва не загива, но успява да оцелее, борейки се за мястото си. Тогава все още никой не подозира колко ослепителен живот ще води това увредено дете.

Доли и Мартин Синатра са бедно италианско семейство, произхождащо от Сицилия. В ученическите години на малкия Франк едничкото спасение, което може да се погрижи за хляба у дома, е скромната кръчма, която родителите му държат. Сухият режим в САЩ е изключително благодатен за семейство Синатра, тъй като още тогава портите на мафията се открехват и заведението с лекота се превръща във втори дом на босовете, които именно там водят търговия със спиртни напитки.

Дребният син на Доли често втренчва сините си очи в гангстерите, съзерцавайки ги с възхищение. Притегателната сила на тези мъже впечатлява малкия Синатра и още в ранна детска възраст у него се поражда усещане за привързаност към гангстерите. Барът е задимен. Мафиотите седят по масите, смеят се шумно и пушат пури докато наоколо дрънчат нелегални бутилки с алкохол, придружени от огромно количество пари и една услужлива Доли, която се грижи за комфорта им. Между масите лакатуши малкият Франк, който пее и забавлява присъстващите, а те отделят по някое и друго петаче, за да поощрят момчето. В такъв пейзаж минава детството на Синатра. Майка му е близка приятелка с прочутия гангстер Винсент Ало, който е в близки отношения с едни от най-влиятелните фигури в подземния свят: Франк Костело, Майер Лански и Лъки Лучиано. Това са годините, в които синеокото момче осъзнава, че обича да пее. Започва да се замисля, че вероятно има и таланта...

Назряващото желание за певческа кариера обсебва ума на момчето. Опитва се да си проправя път, а Доли с мъка преживява всеки отказ, който получава синът й. Като един истински любящ родител тя решава да помогне на детето си и не след дълго е организирано прослушване, на което босовете от Ла Коза Ностра да се произнесат дали момчето има талант за пеене. И, разбира се, дали има талант за пренасяне на пари. Суингът в гласа и увереността в изпълнението впечатляват гангстерите и това е денят, в който Франк Синатра стъпва уверено на раменете на мечтата си да бъде певец, но редом с това се превръща и в нежния бард на мафията.

Втората световна война е повратен момент в живота на изгряващата звезда. Благодарение на спуканото тъпанче военната служба прави крачка назад и отстъпва мястото си на прожекторите, които един по един се насочват към дребната фигура на джентълмена на джаза. С настъпването на края на войната идва и големият успех. Всички говорят за Синатра и името му се превръща в емблема. Стотици млади жени въздишат по кадифения глас и сините очи. Той обаче продължава да се радва на близки отношения с мафиотите. През 1946 година Лучиано бива екстрадиран от Италия и отправя поглед към Куба, където го чакат приближен кръг от приятели, сред които Майер Лански и Франк Синатра.

Съществува твърдение, че Франк е пренесъл 2 милиона долара – пари, които да бъдат щедро инвестирани в лъскави кубински казина. С чувство за хумор и танцова стъпка Синатра се опитва да избяга от обвинението, казвайки:

Представете си ме мен, Франки, само кожа и кости, понесъл 2 милиона в дребни банкноти. По мои данни 1000 долара тежат килограм и половина, което означава, че трябва да съм пренесъл около 3000 килограма.

В чантата от летището се намирали само "масла, скици и лични бижута". Година по-късно той действително започва да проявява колеблив талант на художник, но изглежда това хоби е само маслена фасада на реалността. Съветът по контрол на хазарта на Хавана отказва да приеме тази версия, но в свидетелските си показания Синатра продължава да хитроумничи: "Ако ми намерите куфарче за документи, което да побере 2 милиона долара, ще ви дам 2 милиона долара". Норман Мейлър приема предизвикателството. Осъществява опит с куфарче за документи. Побира дори по-голяма сума.

В края на 50-те и 60-те години името на Синатра започва да бъде спрягано с бруталния чикагски гангстер Сам Джанкана, чийто нрав е крайно невъздържан, бурен и неприятен, но това не представлява проблем за нежния бард. В тези години под крилото на мафията пустинята Невада бавно се окъпва в блясъка на растящия Лас Вегас – меката на хазартното опиянение, луксозните красиви жени, вечно пълните чаши, тъмните помещения за свободна употреба на наркотици и фриволната радост от безразборния секс. Преластяващ, лесен, бърз, интензивен и зарибяващ живот. Порочен и сладък, от който Франк не може да избяга, макар и да впряга остроумието си, опитвайки се да отрича каквато и да е връзка с мафията. За фотография от онова време Синатра казва, че се е снимал с "фенове", макар и по широките усмивки ясно да личи братската неразривна връзка между Пол Кастелано, Грегъри де Палма, Франкс Синатра, Томас Марсон, Карло Гамбино, Джими Фратино – невестулката, Салваторе Спатоа, Джо Гамбино и Ричард Фуско, които са на самата снимка.

Контрабандисти, главорези, комарджии и любители на низките страсти продължават да бъдат осезаема част от приятелския кръг на Синатра. На сцената се вижда слабоватата фигура на един изтънчен джентълмен, който бавно и с финес се поклаща, закачайки небрежно с китка бомбето си, но когато завесата се спусне, елегантността се трансформира в алкохолни изблици, романтиката бива изместена от безразборни оргии и приказния образ на Синатра заплашително рязко пропада в пороците на реалността.

Време е пушката, която виси на стената още от първо действие, да гръмне. На 13 юли 1960 година, когато Джон Кенеди печели изборите, става ясно, че Синатра ще бъде един от съдържателите на Cal Neva Resort & Casino – вълшебен замък за пораснали момчета. На границата между Невада и Калифорния, която е и граница между сцената и задкулисното пространство – там, където пороците и забранените удоволствия са просто част от дрескода. 

TheCelebrityShowroom е помещение, в което Синатра пее в почивките между хазартните игри и алкохола. Качеството на звука напомня старо задимено кабаре и сътворява елегантен пейзаж за пороците. Самият Синатра изгражда три вътрешни тунела, които свързват шоурума с пословичните кабини номер 3, 4 и 5.

Кабина номер 3 е втори дом за красавиците, които пристъпват бавно с галантните си походки, кръстосват дълги крака, блестят с луксозните си рокли и раздвижват задимения въздух, развявайки тежко миглите си. Следващото помещение е за близките приятели, сред които често са Мерилин Монро и Джон Кенеди, а кабина номер 5 е само и единствено за Франк Синатра.

Тунелите на Cal Neva Resort & Casino нерядко виждат тела, свлечени под тежестта на свръхдоза, чуват крясъците на пияния Синатра, стават свидетели на кървави побои и нелицеприятни сцени на ревност. Разярени съпрузи през вечер се лутат между кабините, в търсене на съпругите си, чиито рокли безжизнено лежат на пода. В казиното се чупят бутилки и се топят пари. Превръща се в гостоприемен подслон за всички човешки пороци. Славата на мястото стига до зоркия поглед на полицията и проблемите не закъсняват. С тях гневът на Синатра расте и агресивното му поведение към шерифите му прави лоша услуга. Нежният бард на мафията не благоволява да поднесе извиненията си на когото и да било и заради "голямата си уста" получава заплаха, че ще загуби лиценза си.

В момент на трудност всички обитатели на свърталището грабват бутилките си, събират пачките си, вземат саката си от пода и бягат далеч. Сякаш не ги е имало. Сякаш всичко е било халюцинация и кошмар. Откъс от алтернативен живот, за който никой не желае да си спомня. Сред гнилите развалини на този радостен свят стои единствено дребното тяло на Синатра. Изправено и гневно. Готово да се бори. Без да съжалява за нито един порок.

След близо 30 години всичко вече ще бъде в историята. Синатра ще припознае у много жени своята голяма любов. Смъртоносни куршуми ще пробият челата на мафиотите, кариерата на Франк ще тръгне към безкрайните планини на смъртта, но все пак ще направи опит да пребори новата музика, с която Джим Морисън и Джон Ленън опияняват света. И както винаги, ще успее. Ще се изкачи на върха на класациите. Но за последно. За да помаха царствено отгоре. Клепачите му ще натежат и отдолу очите ще синеят едва доловимо. Ще отрича упорито връзките си с подземния свят. Въпреки това в бърлогите на всеки мафиотски бос от онези години ще има колекции от плочи на Франк Синатра. Светът ще знае какво се крие зад завесата.

Красивият и интензивен живот ще умори "Старите сини очи" на мафията и те ще спуснат клепачите си след края на представлението. Голямата досада ще се появи на сцената в лицето на смъртта, а зрителите ще аплодират на крак, защото никога повече няма да бъдат свидетели на толкова пищен спектакъл.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види