Това усещане на Фрида Кало за вечните и непреходни ценности в изкуството и природата навеждат на мисълта, че преклонението пред най-красивото творение – цветята, е карало редица изследователи да издирват и запазват единствени по рода си растения, изчезнали във времето по различни причини. Сред тях са и най-редките цветя в света:

Нефритената лоза (Strongylodon macrobotrys) 

Едно от най-красивите цветя, обагрено с цвета на морските вълни, необичаен за представителите на световната флора. Този вид е открит през 1936 г. по време на научна експедиция във Филипините. По-късно растението е разпознато и в дивата природа на Африка, Югоизточна Азия и остров Мадагаскар. През 1953 г. е пренесено в Сингапур и остров Ява и започва да се отглежда в ботанически градини.

Нефритената лоза е един от 15-те представители на рода Стронгилодон. Всички те развиват дълги здрави лиани. Растат в горещите тропически страни, като най-често срещаните цветове са в  червено-виолетовата гама. Въпреки оригиналното си име този вид принадлежи към семейство бобови. Прихванали се за ствола на близко дърво, те се изкачват до 20 метра височина. Интересен факт е, че тези цветя се опрашват от прилепи, привлечени от блестящата светлина на висящите им цветове, достигащи до 90 см.

Гибралтарско плюскавиче (Silene tomentosa)

Това цвете е изключително рядък вид, който се среща само по високите скали на Гибралтар. До началото на 90-те години на 20. век се смята за изчезнало от научната общност извън Гибралтар, но местните ботаници успяват да намерят няколко корена. За съжаление две години по-късно всички следи от растението наистина се губят и то е обявено за изчезнал вид.

През 1994 г. обаче, на непристъпните скали на Гибралтар, алпинист открива един единствен екземпляр. Той е размножен и така цветето започва да се отглежда в Ботаническата градина на Гибралтар, както и в Кралските ботанически градини в Лондон.

То е многогодишно растение с изправен ствол, високо между 30 и 50 см, с базова розетка. Цветовете му варират от бледо розово до розово. Цъфти през април и май.

Папагалски клюн (Lotus berthelotii)

Без съмнение папагалският клюн е сред най-красивите цветя в света. Цветето е ендемично за Канарските острови. Очевидно е кръстено така заради невероятната си прилика с папагалската човка. Цъфти през пролетта и има нужда от хладно време. За съжаление в близко бъдеще е възможно да загубим това уникално цвете, оценено като изключително рядко още през 1884 г. Счита се, че го няма в дивата природа, защото е опрашвано от птици, които отдавна са изчезнали. За да намерят нови опрашители, които да бъдат въведени на островите, се провеждат няколко опита, но без резултат. Оцелелите видове на Канарските острови са защитени от закона. Отглежда се предимно като култивирано растение.

Дървото на Франклин (Franklinia alatamaha) 

Това малко декоративно дърво е от семейство Чаеви (Theaceae), то е много рядко цъфтящо растение, единствен представител на рода си. Родината му е долината на река Алтамаха, щата Джорджия. Открито е през 1785 г. от  Хъмфри Маршал, който го кръщава на своя приятел и най-известен жител на Филаделфия – Бенджамин Франклин. За последен път го виждат в дивата природа през 1803 г., изчезва заради обезлесяване и разчистване на терени за отглеждане на памук. Но неговата съдба е класически пример  за това как хората успяват да се намесят и да спасят някои видове. Днес ние знаем за това красиво дърво, благодарение на Джон и Уилям Бартрам - запалени градинари, които събират семена от растението, преди да изчезне напълно, и започват да го отглеждат. За щастие то се приспособява отлично и хората започват да го отглеждат в паркове и градини. Растението има ароматни бели цветове и много прилича на неговия най-близък роднина – камелията. Цъфти от края на лятото до есента, когато листата му придобиват ярко червен цвят.

Цвете-труп (Rafflesia arnoldii) 

Известно е с това, че формира най-големия единичен цвят на планетата. Разпространено е в дъждовните екваториални гори на индонезийските острови Суматра и Борнео. Диаметърът на цвета достига 1 метър, а теглото 10-15 кг. Подобно на останалите видове от рода, рафлезия арнолди също е паразитно и хищно растение. Няма развита коренова система и стъбло, само малки образувания, чрез които пробива лианите и се храни с техните растителни сокове. Наричат го цвете-труп, защото освобождава миризма, подобна на гнило месо, която отблъсква големите бозайници, но привлича насекомите. Те попадат в отвора по средата на цвета и биват смилани от соковете на растението. Цветът обикновено е в ярките или тъмни тонове на червеното с множество светли петна. Цъфтежът му продължава едва 10 дни. За размножаването се нуждае от някое едро животно да смачка плода и да пренесе семената на друго място.

Цвете-прилеп (Tacca chantrieri)

Растения, цъфтящи с черни цветове, се срещат изключително рядко. Едно от тях е Таката (Tacca). Тя обитава тропическите райони, където местното население я отглежда и приготвя от нея вкусни ястия, лекарства и не на последно място – наркотични вещества за магическите си ритуали. Цветето е разпространено в Бангладеш, Бутан, Камбоджа, Индия, Индонезия, Лаос, Малайзия, Сингапур, Мианмар, Пакистан, Шри Ланка, Тайланд и Виетнам.

В допълнение към рядкото си черно оцветяване, то впечатлява и със зрелищната си форма. Известно е също като "черна лилия" и "цвете-прилеп". Всъщност таката няма нищо общо нито с лилиите, нито с прилепите. Тя е от семейство Dioscoreaceae (вид грудкови увивни растения). Приликата обаче с прилепа наистина е впечатляваща! Тайнствената почти черна багра се обяснява с нуждата на растението да привлече насекоми-опрашители, които опитват и вкусните му "мустаци".

Камелия Мидълмист(Middlemist camellia) 

През 1854 г. британският градинар Джон Мидълмист посещава Китай. Там за първи път вижда красиво цвете и като познавач не пропуска възможността да занесе семена в родината си.

Мидълмист камелията се счита за едно от най-редките и капризни за отглеждане цветя в света. В Китай е изчезнал вид и към днешна дата цъфти само на две места: в Обединеното кралство и Нова Зеландия. Смята се, че е пренесена в бившата колония, защото едно от цветята на Мидълмист е продадено без негово знание.

Цветовете на Мидълмист камелията имат ярко розов цвят и много приличат на роза. 

"Само да живееш не е достатъчно. Трябва да имаш слънчева светлина, свобода и малко цветя". (Х.К.Андерсен)