В изкуството, някои символи са се запазили в историята, носейки непреходни значения и резонирайки със зрителите на дълбоко, често подсъзнателно ниво. Сред тези трайни символи изобразяването на детето заема уникално място. Класически картини или съвременни инсталации, образът на детето отдавна се използва, за да се предадат безброй теми - от невинност и чистота до уязвимост и изтичане на времето.
В контекста на съвремието и изложбата "Смелостта да се противопоставим на изкуството“, Диана Бункин ни представя "Гласът на изгубеното дете“ – серия дигитални принтове върху платна, включващи фотографии от личния архив на Бункин, които всъщност ни показват архитектониката на конфликта, ехтяща в случващото се покрай снимката. Бункин поставя темата за невъзможността за завръщане към повратни моменти на травма и конфликт. Нейната серия е опит за разрешаване на детството, което присъства като призрак, обитаващ настоящето под формата на спомени и семейни властови отношения, формиращи настоящия човек. Безкрайно лично и същевременно познато, моментът на врязване се надгражда с живопис върху фотографиите, които вдъхновяват със своя заряд от емоции. Празнотата се превръща в основната тема, празнота, оставена от миналото – метафорично и темпорално. Настоящият човек заживява в руините на миналото, белязан от неговите травми.
Друг артист, част от изложбата, който третира темата с детето е Деница Георгиева. Тя представя текстилен колаж със сребърна лъжичка, озаглавен "Времена на привилегии“, а иначе казано - да се родиш със сребърна лъжичка в устата си. Фраза, която произлиза от идеята да си роден в привилегировано семейство. Тематиката тук е натоварена от символа на предимството и възможностите, които идват с раждането в подобно семейство. Сребърната лъжичка представлява лукс, свързан с икономическия статус, но и метафора, която изобразява културно богатата среда, подхранвана от родители и близки с артистични наклонности. Светът на изкуството отдавна е преплетен с понятия за престиж, произход и връзки.
Съдбата на съвременното дете е предначертана преди то да бъде родено. Със сребърна или дървена лъжъчка в уста, желанието за завръщане в миналото, за разрешаване на проблемите от детството, остава в същността на тези творби под един или друг начин. Болезненото желание за промяна, за контрол върху случващото се – минало и настояще. Творбите не само представят вътрешния свят на артистите, но и ни подтикват да се запитаме за собствената си идентичност, привилегии и травми. "Гласът на изгубеното дете“ и "Времена на привилегии“ отварят диалога за скритите истини на детството, на едно неосъзнато време, забулено от завесата на миналото.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура” по програма
"ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЧАСТНИ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ”.
