В тихата симфония на съществуването се крие една скромна субстанция, която нашепва истории за същността на живота - мръсотията. Отвъд обикновената си физическа същност, мръсотията резонира с дълбоко значение, вплитайки нишки на екологично изкуство, метафорични размисли и културни алегории в гоблена на човешкия опит. Опит, който се крие в затънтените кътчета на нашите шумни градове и забравени улички. Тиха симфония, която чака да бъде чута. Шепнещата история на изхвърлените мечти, прочувствената елегия на отпадъците, превърнати в изкуство чрез алхимията на визията и творчеството. Връщайки се в буквалния смисъл на мръсотията, обаче, тя придобива нов облик, превръщайки се в символа на нашето потребление, безмълвен свидетел на излъшъка, в който тънем, на маниите на нашето общество.
Бояна Алексова ни приканва да се изправим срещу последиците от собствения ни егоизъм, да се вгледаме в планините от отпадъци, които заплашват да погълнат всичко около нас, но и да видим в тях потенциал за изкупление. Алексова, част от изложбата "Смелостта да се противопоставим на статуквото“ се противопоставя на мръсотията със своята творба "Пластмасовите ние.“ Творба, която критикува идеята за водните тела като кофи за боклук. Показвайки природния пейзаж, задушен в прозрачна пластмаса, тя демонстрира бавната агресия на глобалното консуматорство с неговите вечни материали и тяхното често присъствие във водите. Филмът визуализира мъх, който расте върху паднало дърво в коритото на река Струма, но в дълбоките сини води се забелязва плаваща пластмасова торбичка от супермаркет, която заплашва речната екосистема със самото си присъствие. Струма е превърната в подвижно депо за отпадъци през последните 5 години, тъй като боклуците често идват от по-малката река Банщица в Кюстендил и множество други незаконни сметища, замърсявайки водните пътища на Струма, което нарушава екологичния баланс на Средиземно море. Изкуството на Алексова цели да покаже спешността на тази екологична катастрофа.
Но мръсотията не е просто платно за екологично изразяване; тя е метафора, огледало, отразяващо дълбините на колективното ни съзнание. Александър Габровски разглежда мръсотията не на света, а на мен и теб. Той ни среща с неговия "Манифест на мръсния свят“ – трансмедиен проект, който гравитира около значенията и конотациите на мръсотията като културно понятие. Буквални дефиниции и ирационални асоциации, които ни предизвикват. Изследването на замърсяването се случва на всички нива - физическото и екологичното, но също и на невидимото замърсяване на обществото и личността, социалната, психологическата и политическата сфера. Манифестът има за цел да замърси стерилното пространство на белия куб. Той е обяснение в любов към неяснота и двойствеността, в непрестанен опит да се самоотрече и пренапише, продължавайки да търси нови и нови отговори и непрестанно поставяйки под въпрос самия себе си.
В същността си мръсотията винаги служи като огледало, което отразява безпорядъка на собственото ни съществуване, но и неговото начало, предизвиквайки ни да се изправим срещу неудобните истини, които се крият под повърхността. Пред самите нас. Това е призив за действие, напомняне, че само чрез поглеждане в огледалото можем да се надяваме да се ориентираме в мътните води на нашата обща човешка същност.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура” по програма
"ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЧАСТНИ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ”.
