Набоков, Сали Хорнър и Лолита

През 1948 г. в Америка се случва трагедия, чието развитие се следи от цялата страна. Една не толкова отговорна майка от малък град в Ню Джърси разрешава на 11-годишната си дъщеря да отиде на море с приятели. В резултат момичето изчезва. Когато почти две години по-късно Сали се обажда у дома, се оказва, че през цялото това време тя е странствала из страната с мъж, който се е представял навсякъде за неин баща. Именно за този случай Набоков споменава в романа "Лолита", когато главният герой разсъждава за своята вина.

"... дали например не съм сторил с Доли същото, което Франк Ласал, петдесетгодишният автомонтьор, сторил с единайсетгодишната Сали Хорнър през 1948 година?!" са думите на Хумберт Хумберт от едноименния роман. Това, разбира се, показва, че Набоков не просто е бил запознат със сензационния скандал и трагична история, но дори е успял да направи този болезнен паралел между своя герой и педофила от една криминална хроника. Все пак съществуват много изследователи на Набоков, които настояват, че не е правилно да се твърди, че 11-годишната Сали Хорнър трябва да се счита за прототип на Лолита, отбелязвайки освен приликите, и множеството съществени разлики между реалната личност и литературния персонаж.

През март 1948 г. 11-годишната ученичка Сали Хорнър се опита да открадне от магазина рисувателно блокче на стойност пет цента. Това, разбира се, не означава, че тази вещ е била жизнено необходима за нея. След самоубийството на баща й, майката, отглеждаща децата си, работи до късно и понякога не се прибира с дни, за да осигури прехрана за семейството си.

Приятелката на Сали убеждават момичето да извърши първата кражба в живота си, за да може да влезе в ексклузивния кръг на "готините“ съученици. На изхода от магазина обаче Сали е настигната от сивокос мъж. Представяйки се за агент на ФБР, той заплашва момичето, че единственият начин да не отиде в затвор за непълнолетни, е да остане с него и да му признае за всички инциденти, които са се случили с нея в училище.

Сали се страхува от майка си и затова по детски избира това, което й се струва по-малкото зло. Мъжът се оказва 50-годишният автомобилен механик Франк Ласал. Преди да я отвлече, той вече е съден няколко пъти за съблазняване и изнасилване на непълнолетни, така че поведението му е било внимателно премислено. След това познанството им се превръща в нещо като приятелство и той успява да убеди Сали да излъже майка си, че отива на море с приятели и да замине с него. Той дори е в автобуса, когато Сали се качва и майка й го вижда за секунда, но не успява да направи предположение в колко сериозна опасност се намира дъщеря й по това време. За тази си постъпка майката на Сали впоследствие бива строго наказана от американското общество, което изсипва върху нея поредица от обвинения колко безотговорен родител е, след като не се е уверила с какви именно "приятели и техните семейства“ заминава непълнолетната й дъщеря.

В началото Сали е внимателна и поведението й не буди никакви подозрения – тя периодично се обажда вкъщи и разказва за ваканцията си в подробности. Впоследствие обаче обажданията стават все по-малко и все по-малко, а информацията, която дава – несвързана и объркана. Месец по-късно уплашената й майка се обръща към полицията, но тогава следите на похитителя и неговата жертва вече са изгубени. Това, което в действителност шокира при последващото разкриване на случая, са снимките, на които Сали – само шест месеца след отвличането, не прилича на жертва, а на щастливо и лъчезарно дете.

Почти две години Ласал и Сали се местят на различни места в страната. Озовавайки се в нов град, той се представя за баща на момичето и това обикновено не предизвиква подозрения. През втората година на това отвличане, той дори записва своята "дъщеря“ на училище в Далас, Тексас. Тогава Сали събира смелост, разказа на приятели какво се случва и след това се обажда вкъщи. Ласал е арестуван на 22 март 1950 г. в щата Калифорния – до последно той се опитва да увери полицията, че е баща на момичето. Няколко дни по-късно Сали най-накрая се завръща у дома. Мъжът е осъден и изпратен в затвора за 35 години.

Почти две години цяла Америка следи това ужасно и странно престъпление. Известно е, че точно в този момент Набоков се намира в творческа безизходица. В продължение на около десет години той се опитва да пише за връзката на възрастен мъж и младо момиче. Непубликуваната история "Вълшебникът“ събира прах от 1939 година. В нея писателят сякаш предсказва историята за отвличането на Сали – главният герой също се настанява в мотел с доведената си дъщеря, представяйки се за любящ баща. Обладан от еротичните си чувства към едно момиче, бижутер на средна възраст се жени за нейната овдовяла майка, която съвсем скоро също ще напусне живота.

Сюжетът на "Лолита” обаче не върви и измъчва Набоков. Писателят няколкократно иска да изостави това "чудовищно, дяволско произведение“. Неговата съпруга дори веднъж спасява ръкописа от пламъците в камината, където отчаяният Набоков успява да го хвърли. Случва се така, че самата реалност му предоставя ужасяващите си произведения – през 1950 г. вестниците са пълни със статии, разказващи за злополучната съдба на Сали Хорнър. За съжаление, в нейната биография поредицата от трагедии продължава – само две години след като се завръща у дома, момичето загива при автомобилна катастрофа.

По това време романът е почти завършен. Възможно е смъртта на тази "почти Лолита" да е повлияла и на самия сюжет на произведението.

Днес въпросът дали Лолита щеше да съществува без Сали Хорнър, вълнува много изследователи на Набоков. Сара Вайнман, автор на книгата "Истинската Лолита“, се опитва да даде множество доказателства за това, че Набоков работи по тази тема повече от двадесет години и с или без криминална хроника, е щял да напише романа. Може би реалната трагедия, случила се в историческото време на собствения му живот, обаче, е едно от доказателствата, че понякога има хора, които просто улавят най-драматичните моменти на времето си, за да ги разкажат. А освен това дава още една възможност за препрочитане на "Лолита“ не просто като еротичен или постмодерен роман, а като текст за чувствителността.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види