Неговите стихове будят възхищение у съвременниците му и успяват да събудят цяла палитра от емоции в почитателите му. Въпреки това избухването на Втората световна война остава своя тежък отпечатък и върху неговото сърце, изпълнено с любов и пацифизъм. Емигрирайки в Залцбург, Стефан Цвайг се оказва в състояние на социална изолация, което постепенно се превръща в нещо като черна шега на съдбата, защото негов съсед се оказва не кой да е, а Хитлер.

Стефан Цвайг е роден във Виена в еврейско семейството на богат производител. Дядо му по майчина линия бил известен банкер. Макар че детството му минава под знака на буржоазното възпитание и социална осигуреност, по-късно той твърди, че няма никакви спомени от тези години.

На 19 Цвайг завършва гимназия и постъпва във Виенския университет. Като студент той сериозно се увлича по философията и в края на обучението си вече има докторска степен.

Едновременно с това той не спира да се занимава с поезия и сам спонсорира издаването на първата си стихосбирка "Сребърни струни“ през 1901 г. Сборникът има голям успех, което допълнително окуражава младия писател.

Екземпляр от стихосбирката той изпраща на Рилке, който в този момент вече е известен поет.

В знак на признателност и уважение към таланта на младия писател, Рилке изпраща на Цвайг свои произведения. Така започва приятелството между двамата, което продължава дълги години.

След дипломирането си Стефан Цвайг тръгва на пътешествие по света, продължило повече от десет години. По това време възгледите му за живота се променят значително. Ако по-рано най-важната характеристика на личността е бил нейният произход, то сега това се променя, включително и за Цвайг, като нещо незначително. Преоценката на житейските ценности довежда до желанието му да се намери смисълът на човешкото съществуване.

Дългото пътуване до различни страни носи неописуеми творчески преживявания, които повлияват на писателя. Между скитанията Цвайг създава произведения от напълно нов тип. Събитията от неговите кратки истории се случват най-често по време на опасни, но завладяващи пътешествия, където човешките качества излизат на преден план.

Така той успява да посети Франция, Англия, Италия, Испания, Америка, Куба, Индокитай, Панама и Индия и прекарва повече от десет години скитане по света в търсене на истината. По този начин той се формира като опитен анализатор на историческите процеси, познавач на човешката психология и майстор на думите. Всичко това той умело илюстрира в своите кратки истории.

Ето защо преди Втората световна война животът на писателя протича доста гладко. Сключва брак с жена от аристократичен произход, която става негов верен спътник за цели осемнадесет години. Въпреки че бракът им не е модел на съпружеска вярност от страна на Стефан, Фредерика проявява мъдрост и голямо търпение към съпруга си.

Семейството се мести в Залцбург, за да бъде по-далеч от войната. По ирония на съдбата техен съсед се оказва Адолф Хитлер. По-късно, когато фашизмът процъфтява, къщата на Цвайг е почти разрушена.

Разочарованието от рухването на идеалите му, кара Цвайг да изпадне в житейска, а съответно и творческа депресия. Той е принуден да живее в голяма бедност, а заедно с това се сблъсква и с разпадането на собственото си семейство. Съпругата му разбира за неговите изневери със секретарката му Шарлот, след което той заминава с младата си любовница в покрайнините на Рио де Жанейро.

Новата спътница на Цвайг е затворена и и мълчалива, макар и да обожава писателя, сякаш е божество. Тя беше всеотдаен човек, но духовно далечен. Все по-често Цвайг се чувстваше съкрушен и изгубен. Вярванията му се рушат, моралните устои са изгубени. Копнежът за семейството и родните места от друга страна става все по-голям. Спомените за щастливото минало му носят само непоносима болка. От друга страна, той принудително става свидетел на все по-мащабното разрастване на фашизма.

В писма, които пише до бившата си съпруга Цвайг признава, че разочарованието му от живота е достигнало предела и той работи просто по инерция. Според него в това състояние е възможно да се пишат само депресивни романи, а това е морално престъпление за творческа личност. Все по-често той се оплаква на Фредерика, че му е омръзнал животът и че миналото не може да бъде върнато.

Именно тогава се роди неговата крилата фраза, че смисълът на живота е, когато човек осъзнае това, от което другите се нуждаят. Така през февруари 1942 г. Стефан и Шарлот Цвайг приемат смъртоносна доза хапчета за сън и напуснкат света, който им носи единствено страдание и отчаяние. Те са намерени на следващата сутрин, държащи се за ръце и заспали завинаги.

И нека да припомним, че това е човекът, написал следното: 

"… В това е нашата вина, нашият грях, че бяхме толкова добри, толкова доверчиви, затова другите правеха с нас всичко, каквото поискат. …Минаха тия години. Вече не се оставям да ме залъгват с приказки, че на другите им било по-зле, а аз съм се отървал леко… Няма да допусна да ме убеждават, че стига да дишаш и да имаш за ядене, всичко е наред. Не вярвам вче в нищо, нито в Господа, нито в държавата, нито в смисъла на живота, и в нищо няма да повярвам, докато не почувствам, че ми се зачита правото ми на живот… Няма да отстъпя, докато не почувствам, че живея истински, а не получавам чуждите остатъци.—из романа "В омаята на преображението"