Излишно е да казваме, че историята е пълна с изобилие от кралски имена, прославили се със своето управление. Извън държавните дела обаче, някои от владетелите са били доста странни, ексцентрични личности, които сублимирали какви ли не лудости в поредица от интересни и дори леко ужасяващи хобита.

Хенри VII е кралят, останал в историята с някои липси – липса на милосърдие и липса на чувство за хумор – може би защото двете неща са дълбоко свързани едно с друго. Като много проницателен политик, развивайки търговски и индустриални отношения и намалявайки разходите, той успява да укрепи страната си и да я доведе до финансов възход. Поради това може би не е изненадващо, че той е любимият британски монарх на бившия канцлер Джордж Озбърн. Въпреки факта, че Хенри е много мрачен, сериозен и мълчалив, той е и много интелигентен, образован и проницателен човек, който прекарва почти цялото си време в работата, за да си осигури просперитета на страната си, която в началото на неговото управление е в почти разорено положение.

Това, което историците отбелязват, е, че основното му предимство е, че той цени преди всичко справедливостта, за разлика от сина си Хенри VIII, който в крайна сметка става негов наследник. И двамата обаче имат една обща страст – тенисът. През годините на управлението си монархът построява шест тенис корта в цялата страна, един от които се намира в Уестминстърското абатство. Поради тази огромна страст към тениса от страна на краля, този спорт става широко обичан и разпространен сред благородниците, а също така се превръща в непоклатима традиция, която е продължена от наследниците на Хенри VII. Като страстен фен на тази игра, той участва в мачовете повече от веднъж и когато загуби възможността да играе, започва да залага в полза на играчите, които оценява като силни. В резултат на това между 1493- 1499 той губи около двадесет фунта стерлинги, което по онова време е много крупна сума.