Мигел Ернандес

Друг виден испански поет, отговорност за чиято смърт франкистите отказват да поемат, е Мигел Ернандес. Те винаги посочват, че в крайна сметка той умира от туберкулоза. Въпреки това, туберкулозата Ернандес развива в затвора и тя е усложнена от трудните условия на живот там. Освен това с развитието на болестта не му е преодставена медицинска помощ. През двете години затвор болестта прогресира толкова бързо, че поетът буквално изтлява пред съкилийниците си.

Син на овчар, комунист, той активно воюва в редиците на републиканската армия по време на Гражданската война, като същевременно композира вместо обичайната си лирика – военно-агитационни текстове, насочени срещу новия режим. Той е арестуван в самия край на войната, когато се опитва да напусне Испания през Португалия. По време на публичния процес срещу него, властта се сблъсква с обществеността, която е толкова травмирана след загубата на Лорка, че екзекуцията на Мигел Ернандес се отменя и той е осъден на тридесет години строг тъмничен затвор. Така, той отново е убит, но по начин, в който като че ли няма как да се потърси отговорност.