Салмакис и Хермафродитос от Бартоломеус Спренглер

Митът за красивото момче, родено от любовта на Хермес и Афродита

Ще започна с Овидий, един от тримата най-велики поети на Древния Рим, заедно с Вергилий и Хораций.

Роден в заможно семейство през 43 г. пр.н.е., Овидий се отдава на поезията, въпреки желанието на баща му да изучава право и риторика. Постига успех с първата си книга "Любовни елегии", следват още две впечатляващи творби "Героините" и "Изкуството на любовта". 

Освен с любовната си поезия, Овидий остава в историята с епичната си творба "Метаморфози" и последиците от нейното написване (7 г. от н.е.) Явно по някакъв начин той разгневява император Октавиан Август, който го изпраща в изгнание в гр. Томи, днешна Констанца (Румъния). Няма писмени сведения за взимането на тези крайни мерки, единствено самият Овидий намеква за причината в автобиографичната си поема "Тъги":

"Погубиха ме две престъпления. Стихотворение и грешка".

Тази мистериозност води до различни догадки, една от които го свързва с потайна връзка с омъжената дъщеря на Октавиан Август. Така или иначе Овидий прекарва последните десет години от живота в Констанца, където умира през 18 г. от н.е.

Основно произведение на Овидий са "Метаморфозите" – поетично претворяване на 250 мита, предимно от гръцки произход. Именно там за първи път се появява поемата "Хермафродит и Салмакида". Ето и нейната предистория:

На прекрасната Афродита, появила се от морската пяна, били подвластни богове и хора. Гръмовержецът Зевс се опасявал, че красота ѝ ще породи разпри на Олимп, затова я омъжил за грозноватия бог ковач Хефест. Незавидната си съдба Афродита утешавала с ласките на други богове, сред които и Хермес – вестителят на боговете, син на Зевс и плеядата Мая.

От връзката между Хермес и Афродита се родило красиво момченце, което нарекли Хермафродит (на гръцки Хермафродитис). Афродита се чувствала гузна заради изневярата, затова изпратила детето в планината Ида, където го отгледали горските нимфи.

С течение на времето момчето станало много красив младеж. Когато навършил 15 години се отправил към Мала Азия. Веднъж в региона на Кария, когато се къпел в едно езеро, го срещнала нимфата Салмакида. При вида на красивото му голо тяло, тя страстно се влюбила в него, но молбите ѝ за взаимност останали без ответ. Въпреки това тя не се отказала от намеренията си. Когато видяла, че Хермафродит се запътва към близкия извор, втурнала се към него и се вкопчила в тялото му:

"С упорство даже, жестокий, няма от мен да убегнеш. Така, богове, отредете, ден да не бъде без мене и ден да не бъда без него!"

Чули веднага зова боговете и

"…Телата на двама,

както се бяха преплели, в образ единствен те сливат.

….двама не са, съществото е двойно, не би го нарекъл

нито жена, ни момче, нееднакво е с тях и еднакво.

Щом се видя във водата, в която току-що мъж влезе,

преобразен в полумъж и с напълно отслабено тяло,

вдига нагоре ръце за молба, но не вече с глас мъжки

Хермафродит: "Удостойте, рождени ми майко и татко,

с дар своя син, че той води от двама ви своето име!

Който мъж в извора се втопи, полумъж да излезе

от бистрината, докоснал водата…" (превод Г. Батаклиев).

Славата на Овидий приживе е толкова голяма, колкото и след смъртта му. Неговата поезия е често имитирана в късната Античност и Средновековие, тя оказва влияние върху такива поети като Данте, Петрарка, Бокачо, Шекспир, а "Метаморфози" остава един от основните източници на информация за гръцката митология, от която всички: поети, художници и скулптори не престават да черпят идеи.

А както самият Овидий казва:

"Направих всичко, което можах, нека, който може, да го направи по-добре". "По-добър (съм) от своята репутация".

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види