Може би обичате предизвикателствата? Може би затова всяка година се заканвате, че през новата година ще постигнете това и онова, ще правите това всеки ден, а онова всяка седмица. Поставяте си цели, често много амбициозни и често толкова амбициозни, че не можете да им откликнете.

Моя приятелка реши, че ще практикува йога всеки ден, въпреки че дори не беше опитвала. Аз пък си казах, че ще се катеря в планината поне веднъж седмично. Един познат заяви, че ще бъде веган в продължение на един месец, въпреки че обича да яде сирене и кашкавал повече от приятелката си. Разбира се, нищо от това не се случи.

Всяка година още с поставянето на целите се обричаме на провал. Обикновено се чувстваме много виновни, защото през декември сме го ударили на купон и като цяло сме се разлигавили максимално. Опитваме се да се пречистим и избавим от това безполезно състояние, като си поставяме цели за новата година, които в най-добрия случай са много трудно достижими, а в най-лошия – пълни заблуди.

Проучване в САЩ показва, че 80% от тези цели се провалят още през февруари. Моят приятел, който искаше да бъде веган за месец, се провали на 27-мия ден. Жалко, наистина. Една непредвидена среща с пица Маргарита доведе до това тъжно събитие, което доведе 27 дни абсолютна отдаденост до усещането за много нелеп провал. Моето желание да се катеря доведе до закупуването на (не особено евтин) ваучер за уроци по катерене, а 3 месеца по-късно все още имам 4 неосъществени посещения.

Да, заръките за новата година никога не се случват по план, но понякога ни учат на много нови и, понякога, безполезни умения. И все пак не е ли опитът достоен за уважение? За човек, който е зависим от млечните продукти, моят познат издържа цели 27 дни без тях, но вместо да се потупа по рамото, горчивината от провала все още го преследва. А може би това е повод да се поучи от грешките си и да опита отново, за да успее? А и не е ли похвално, че от човек, който беше свикнал да се изхранва с наденички, вино и сирена, само за месец се превърна в почти завършен веган готвач? Вярвам, че добрите рецепти винаги ще бъдат с него, много пъти ще го спасят от поръчването на храна, а може би някога ще го избавят и от глада.

Ами момичето, което искаше да практикува йога всеки ден? Разбира се, че скоро откри невъзможността на такова постижение, но все пак успя да тренира всеки ден в продължение на месец, а след това продължи да го прави редовно. Чувства се по-силна и по-щастлива от това. И аз не се катеря редовно, но придобих умения, които ми служат винаги, когато отида в планината.

Да бъдем реалисти - в това се проваляме най-често. Всекидневните предизвикателства, огромните промени в хранителния ни режим или физическата ни подготовка – тези неща не се случват за едно денонощие, макар и то да се случва в навечерието на новата година.

В крайна сметка важното е да се учим от грешките си. Всяка година да ставаме все по-добри в това, което ни вълнува. Да придобиваме нови умения и да ги прилагаме винаги, когато можем. Защото промяната няма да се случи изведнъж, но ще се случи, ако я направим част от начина си на живот.

Новата година символизира тази промяна и растежа, който предполага, но тя винаги ще носи със себе си и още няколко грешки. А ние ще трябва да се научим да ги приемаме, да не съдим себе си прекалено жестоко, когато не успяваме да постигнем някоя цел, и да разберем, че всички сме просто хора и е хубаво да се радваме на всичко ново, което сме научили.