За Анна Павлова е писано много, нейните превъплащения на сцената я превръщат в естетически символ, който далеч надхвърля границите на балетната сцена. През целия си живот тя се води от вдъхновението, което буквално обзема и духа, и тялото й. Когато е съвсем малка, тя гледа балета “Спящата красавица” и още тогава решава, че иска да стане балерина.

Започва да учи балет на десетгодишна възраст, с което прави първите си, но знаменателни крачки към смисъла на живота си. Нейното вдъхновение надхвърля обаче желанието да обземе сърцата на руската (основно петербургска) публика и тя е първата в света балерина, която организира световно турне. Мотивът й да предприеме това нелеко начинание е да покаже изкуството на балета на колкото се може повече хора, особено на тези, които не са имали възможността да се докоснат до него.

Днес най-знаменателният образ, с който я познаваме, е този на умиращия лебед, за който само е изписано и казано толкова много, че се стига до това превъплъщението й да бъде определяно като метафизично.

Публичността и световната слава съпътстват Анна Павлова през целия й живот. Тя става емблематична и нейният образ и име започват още приживе да се ползват с всякакви широко комерсиални цели - продават се статуетки с образа й, разпространяват се копия на снимки, плакати и какво ли още не. Може би именно като компенсация на тази липса на уединение и интимност в по-голямата част от житейския й път, тя намира спокойствие далеч от всякакви светски събирания в компанията не на кого да е, а на домашния лебед Джек.

В пика на своята кариера, докато взема участие в трупата на Сергей Дягелиев, тя решава, че е време да направи една по-голяма крачка и да смени сцената, а заедно с нея и дома си и се премества в Лондон, където купува голяма къща в северната част на града.

Около къщата на Анна има огромен парк и водоем, където живеят множество лебеди. Така от метафора и символ на голямата й кариера на балетната сцена, “Лебедово езеро” се превръща в нейна лична реалност, която може да съпреживява интимно ден за ден. Вероятно нещо, което световната известност и публичността й не биха могли да й дадат в друг контекст.

Така, когато била у дома, Анна обичала да общува основно със своите любими птици и особено много с най-близкия до сърцето й - Джек. И сега могат да се намерят множество снимки, на които се вижда как балерината е прегърнала красивата птица в някаква като че ли митологична любовна поза. Лебедите не са птици, които се поддават на дресировка, нито са склонни на особено близко общуване с човека, но Джек явно е разпознал в нея същество по-близко като че ли до неговия вид, отколкото до човешкия.

Въпреки възбуждащата всякакви фантазии еротика на тези снимки, Анна притежавала характер в действителност по-близък до недружелюбността на лебедите, отколкото до обикновената човешка ревност. Тя била вманиачена в това да получава най-много аплодисменти, да изпъква повече от остабалите членове на трупата и често успявала да съсипе своите колеги с дълбоко иронични забележки. Някои казват, че трудният й характер се дължал на детските години на Анна в балетната школа - там тя не била приета от първия път, а след като това се осъществило, дълго време била обект на подигравки заради малкия размер на своите глезени и ходила. Звучи странно, но професионалната злоба е също толкова рафинирана, колкото професионалният хумор.

Съгласно биографите на Анна Павлова, последните думи, които изрича преди да умре, са “Пригответе ми костюма на умиращия лебед”.