"В света има нарастващ глад за мъдрост. Мъдростта е много различна от информацията, тя е много различна и от знанието. Мъдростта не е свързана с житейския въпрос "какво", а с "как". Как може да станем по-добри граждани, по-добри родители, по-добри хора. Надявам се новата ми книга по някакъв начин да допринесе за възраждането на този вид философия на мъдростта. Това е ролята, която философията някога е играла в живота на хората, и която може, а и трябва да играе отново." Това казва Ерик Уайнър в специално интервю за БТА.

На 13 юни 2019 г. Уайнър ще пристигне в София по покана на БТА и ще участва като водещ лектор в Шестия световен конгрес на информационните агенции, организатор и домакин на който е националната телеграфна агенция.

Ерик Уайнър е писател, журналист и пътешественик. Специализирал е журналистика в Станфордския университет като стипендиант на Knight Foundation. Бил е чуждестранен кореспондент на Националното обществено радио на САЩ и кореспондент на "Ню Йорк Таймс".

Работил е в Ню Делхи, Йерусалим и Токио, правил е репортажи в повече от 40 страни. Негови материали са публикувани в Los Angeles Times, BBC, The New Republic, Best American Travel Writing и др. Автор е на световните бестселъри "География на блаженството: Един мърморко търси най-щастливите места на света", "Човекът търси Бог: Моят флирт с божественото", "География на гения: В търсене на най-творческите места по света". В България книгите му са преведени и издадени от издателство "Фабер".

Следва цялото интервю:

Господин Уайнър, в средата на юни ще дойдете в България и ще бъдете водещ лектор на Шестия световен конгрес на информационните агенции. Това ще е първото ви посещение в нашата страна. Какво знаете за България? Най-хубавото и най-лошото, което сте чували за държавата ни? Какви са очакванията ви?

Признавам, че зная сравнително малко за България. Познанията ми са по-скоро импресионистични и, ако трябва да бъда честен, не са много позитивни. Знам например, че страната ви е ниско в класацията на Обществото на обединените нации за Международния индекс на щастието: на 97-ма позиция от общо 156 нации - точно преди Камерун и непосредствено след Гана. Това, разбира се, не значи, че всички българи са отчаяни, или пък че България не е едно прекрасно място. Това означава, че имате неразкрит потенциал.

Мисля, че България е държава на кръстопът. Европейска, разбира се, но в края на Стария континент, и с единия крак - или поне с единия от пръстите му - в Азия. Такъв тип "междинни, кръстопътни места" се сблъскват с повече предизвикателства, но за сметка на това имат по-голям потенциал.

Kазвали сте, че "eдна дестинация никога не е само локация, по-скоро е нов поглед към нещата". И че "най-важното е да откриеш душата на едно място". Как вашите пътешествия променят мисленето ви?

По два начина: чрез напускането на дома и завръщането в него. Мислете като за чифт очила. Представете си, че винаги, още от момента на раждането си, сте носили тези очила и никога не сте ги сваляли. Тогава вероятно вие дори няма да знаете, че носите очила. Просто си мислите, че "така изглежда светът". Сега си представете, че някой сваля очилата ви и ви дава нов чифт очила, с които виждате много по-добре. Това е ценното на пътешествията. И това е, което наричам нов поглед към нещата.

Но първо трябва да признаем нашите предразсъдъци. Новинарските организации (поне тези в САЩ) преди имаха чуждестранни кореспонденти. Сега имат международни кореспонденти. Смятам, че тази нова терминология е грешка. Ако вие, да кажем, сте български кореспондент в Берлин, то вие сте чуждестранен кореспондент, Германия е чужбина за вас. Това са фактите и ние правим лоша услуга на себе си и на нашата аудитория, преструвайки се на нещо друго. Но - и това е от решаващо значение - трябва да се стремим да преодолеем тази чуждост и да намерим общите неща, които ни свързват с Другия.

Предстои поредната "работилница за писатели" в Хималаите, в долината Катманду. Участниците в този семинар по творческо писане, който вие организирате и водите, ще търсят вдъхновение чрез четене и разбор на класически произведения на пътеписния жанр. Ще сътворяват и собствени текстове, ще обсъждат потенциалните трудности при писането на пътеписи, както и начините за преодоляването им. Какви хора идват на вашите семинари по творческо писане? Може ли един семинар да ни превърне в писатели?

Това всъщност ще бъде четвъртата година, в която ще водя Хималайски уъркшоп за писатели. За мен това е най-важното и най-хубавото време през годината. На семинарите идват хора от всякакъв тип. Повечето не са професионални писатели. Идват училищни преподаватели, адвокати, инженери, медицински сестри. Общото между тях е желанието да пишат, да пишат по-добре. Една такава "работилница" не може да те направи писател - за да станеш такъв, трябва да свършиш най-тежката работа сам - но може да ти помогне да шлифоваш уменията си и да засилиш мотивацията си. 

"The Power of Place: In Search of Lost Wisdom." ("Силата на мястото: в търсене на изгубената мъдрост"). Това е темата на презентацията ви пред Шестия световен конгрес на информационните агенции. Това е и темата на най-новата ви книга. Кога ще се появи в книжарниците? Разкажете нещо от кухнята за процеса по създаването й.

Заглавието на книгата е The Socrates Express. Тя е моята четвърта книга и мисля, че е най-предизвикателната и най-добрата засега. Книгата е за силния глад, който мнозина изпитваме днес - глад, който (парадоксално!) става все по-голям с нарастването на потока от информация, който ни залива отвсякъде.

Това, според мен, е гладът за мъдрост. Мъдростта е много различна от информацията, тя е много различна и от знанието. Мъдростта не е свързана с житейския въпрос "какво", а с "как". Как може да станем по-добри граждани, по-добри родители, по-добри хора.

Надявам се новата ми книга по някакъв начин да допринесе за възраждането на този вид философия на мъдростта. Това е ролята, която философията някога е играла в живота на хората, и която може, а и трябва да играе отново.

Днес хората са претоварени, преуморени от информация. Какво е бъдещето на новините, според вас? Какво е бъдещето на журналистите? Това е и темата на предстоящия медиен форум в София.

В някои отношения, ролята на журналистите трябва да остане непроменена. Журналистите разказват истории, разкриват информация, съобщават факти. И те трябва да продължат да го правят, колкото може по-честно.

От друга страна, мисля че ролята на журналиста еволюира. Както казахте, хората са претоварени от информация. В бъдеще ролята на журналистите ще бъде не да добавят още към океана от информация, а да помогнат на хората да осмислят информацията, да им помогнат да плуват.

Има твърде много лоша информация наоколо, също както има и лоша храна. Журналистите трябва да играят ролята и на майстор готвач, и на инспектор по качество на храната, за да получат хората възможно най-"хранителната" информация.

В България, както и по целия свят, има много литературни фенклубове на ваши почитатели. Предстоят ви вълнуващи среши. Очакваме ви с нетърпение.

И аз нямам търпение да се срещна с всички.