Елиана Рашевски 

Спъвана от рецесия и едно от най-високите равнища на инфлация в света, Аржентина може би върви към следващата от поредицата икономически кризи, сполетели я през последните 70 години.

Потребителските цени скочиха с над 54 % през 12-те месеца до март въпреки усилията на централната банка да контролира инфлацията. Това подхранва бедността и влошава още повече бизнес климата, помрачен от задушаващо високите лихви по кредитирането.

Песото, което загуби 50,5 % от стойността си спрямо щатския долар през 2018 година, поевтиня с още 15 % от началото на текущата година. Това принуди централната банка да смекчи ограниченията за намеса на валутния пазар.

Положението застрашава шансовете на президента Маурисио Макри да бъде преизбран през октомври.

Как е възможно това отново да се случи в страна, която навремето бе по-богата от всичките си латиноамерикански съседи взети заедно?

Макри ли е виновен?

Макри бе избран в края на 2015 година като застъпник на свободния пазар с обещание да нормализира икономиката след осемгодишното управление на президента Кристина Фернандес. Тази популистка харчеше с лека ръка и в същото време наложи строг правителствен контрол над пазарите.

Макри назначи правителство от технократи, които обещаха да използват общоприети мерки, за да забавят инфлацията, да привлекат вълни от преки чуждестранни инвестиции и да изведат страната на пътя към устойчив икономически растеж.

Само че някои от мерките, за които Макри твърдеше, че ще излекуват икономическите болежки на страната, просто причиниха нови болести.

За да привлече инвестиции, Макри се зае да свие бюджетния дефицит. На първо място в списъка му за намаляване на разходите бяха щедрите държавни субсидии за комуналните услуги, които помогнаха на домакинствата да се възстановят от фалита по суверенните дългови книжа на страната през 2001-2002 година и шоковото обезценяване на валутата, потопило в бедност милиони аржентинци от средната класа.

Колкото и полезни от бюджетна гледна точка да бяха съкращенията на разходите, предприети от Макри, те неволно оказаха отрицателен ефект върху хората, които дълго време приемаха субсидиите за гарантирани. При всяко намалява на субсидиите за вода, електричество или отопление, месечните сметки на гражданите се увеличаха.

Нарасналите плащания за комуналните услуги задушиха икономиката, тъй като намалиха потребителските разходи в други сфери и тласнаха нагоре инфлацията, защото компаниите увеличиха цените на стоките и услугите, за да могат да плащат собствените си сметки.

Макри все пак започна толкова добре

След като пое властта през декември 2015 година, Макри отбеляза добър старт.

Той изостави валутния контрол, запазена марка на Фернандес, и реши продължителен спор с държателите на суверенни облигации, по които Аржентина бе обявила дефолт. Благодарение на това страната най-накрая остави зад гърба си фалита. През октомври 2017 година управляващата коалиция спечели убедително парламентарните избори и бъдещето на Макри изглеждаше безоблачно.

Високите разходи за труд и активните синдикати, известни с лекотата, с която обявяват стачки, продължават обаче да стряскат инвеститорите. Големите чуждестранни инвестиции, обещани от Макри, така и не дойдоха, а централната банка изглежда е парализирана в опитите да се справи с риска от инфлация, произтичащ от намаляването на субсидиите.

Когато САЩ вдигнаха водещите си лихви миналата година, парите започнаха да изтичат от Аржентина и други по-рискови пазари с нововъзникваща икономика. Всичко това оказа натиск върху песото и принуди централната банка да вдигне водещите си лихви, което още повече притисна икономиката. Порочният кръг от страх, ниски частни инвестиции, рецесия и инфлация се засили.

На фона на възобновилите се страхове дали Аржентина ще може да плаща дълговете си, Макри договори споразумение за стендбай финансиране на стойност 56,3 милиарда долара с Международния валутен фонд.

В сделката бе включен ангажимент, че през 2019 година правителството ще заличи първичния си бюджетен дефицит. За да постигне тази цел, администрацията на Макри оряза още субсидии, което допълнително подхрани инфлацията.

Междувременно референтните лихви на централната банка, които институцията получава при емитирането на краткосрочни ценни книжа, скочиха до над 74 %. Те блокираха и без това малкото кредитиране, което бе останало на разположение за компаниите и домакинствата.

Кристина, част 2?

Някои аржентинци започнаха да си спомнят с носталгия за управлението на Фернандес. Бившата президентка остава популярна сред гласоподавателите с ниски доходи, които спечелиха от щедрите социални разходи при правителствата й от 2007-2015 година.

Фернандес може да се окаже за Макри препятствие, трудно за преодоляване, ако се кандидатира за нов мандат на изборите през октомври.

Тъй като икономиката пострада под властта на Макри, мнозина инвеститори се опасяват, че завръщане на лявата Фернандес ще влоши нещата. Уловката е, че когато инвеститорите са нервни заради политическата нестабилност, те изнасят пари от Аржентина. Това пък затруднява Макри да прилага традиционните си мерки и да бъде преизбран.

Президентът вече бе принуден да прегърне някои популистки мерки, включително данъци върху износа на зърно и замразяване на цените на основните храни - две характерни инициативи от времето на Фернандес.

Това поражда притеснения у инвеститорите, според които тези мерки противоречат на пропазарната платформа на Макри.

С наближаването на вота през октомври единственото сигурно нещо в Аржентина е, че през предстоящите месеци ще цари несигурност.